Други

Из впечатленията на английските пътешественички, посетили Солун през 1863 г.

Рано на другата сутрин стигнахме до Солун. Най-добре го видяхме от палубата на парахода. Макар всички градове, които се издигат амфитеатрално около залив, да се виждат най-удобно откъм морето, един турски град има свое особено очарование, независимо от разположението му и гледан от кое да е избрано от вас място. Верен на пасторалния инстинкт на прадедите си, турчинът винаги търси да вплете поезията на природата в прозаичния град. Липсата на високи покриви компенсира с многобройни остри минарета и където построи къща, турчинът засажда и дърво. Голямата му грижа е конят му да е добър. В замяна на това не се грижи за улиците, така че те са по-неравни от каменна кариера, а по мръсотия съперничат на свинска кочина. Но могъщо е чудото на красотата. След време човек приема, че носът и краката му би трябвало да превъзмогнат обидите, тъй като дневните теглила са свършили, може да се отпусне на хладния плосък покрив на къщата и да се наслаждава на морето от бяло и зелено, пронизано от островърхите кипариси и искрящите минарета.

През тази епоха между българите в Солун се появиха такива социалисти, които пропагандираха идеята за свързване на всички работнически сили в Солун в една социалистическа организация. Те приеха създаването на общ работнически клуб. Идеята бързо даде плодове. Пет – шест тютюноработници евреи със секретар Самуил Саади, малко печатари с Бенароя, търговски служители, между които Алберто Дасса, шивачи с Авраам Хасон, общо около 30 човека, създадоха първия работнически клуб между евреите...

Търсене