История - Обществен живот

История - Обществен живот

Книжовност

Първата българска печатница в Солун е открита през 1838 г. от архимандрит Теодосий Синаитски от Дойран. Тя съществува до 1841 г. и в нея са отпечатани поне пет книги на български език. В периода 1851-1852 г. в печатницата на Киряк Държиловец в Солун са отпечатани още две книги на български език с гръцки букви, а в книжарницата му се продават книги от българските издатели Драган В. Манчов и Христо Г. Данов. В периода 1873-1876 г. Д. Манчов поддържа собствена книжарница в Солун, а от 1883 г. книгите му се продават в книжарницата на Коне Самарджиев, която съществува до Балканските войни. През 1888 г. К. Самарджиев разширява книжарската си дейност с откриване на българско отделение при италианската печатница на Салватор Муратори. Там се печатат почти всички учебници за българските учебни заведения, а от 1889 г. и „Книжици за прочит“ – първото периодично списание в македонските вилаети на Османската империя. През 1893 г. Иван Хаджиниколов също отваря българска книжарница в Солун, но печата своите издания в българското отделение на гръцката печатница на Ираклидис. След Младотурския преврат (1908) в Солун се откриват две български печатници – на К. Самарджиев и Ю. Ярцев. Всъщност новини на български език се отпечатват във вилаетския вестник „Селяник” още от края на 60-те години на ХІХ век. Общо през османския период в Солун излизат 26 български периодични издания и много книги.

Дружества

Още през 1880 г. по инициатива на Кузман Шапкарев в Солун се създава българско благотворително братство „Просвещение“. Целта му е да подпомага обучението на бедни българчета в града. Бедността на учениците е основен проблем пред учебното дело, а борбата с нея е съществена част от дейността на няколкото благотворителни дружества „Милосърдие”, които възникват през следващите десетилетия. Женското благотворително дружество „Вяра, надежда, любов” освен за бедни ученици, полага грижи за хвърлените в затворите българи и подпомага Комитета за създаване на българска болница в града, учреден през 1909 г.

Освен с благотворителна цел българите в Солун създават сдружения и с професионални цели. Такова е например Солунското околийско учителско дружество „Св. Климент Охридски”, което защитава интересите на началните учители. С голяма популярност сред солунските българи се ползва създадено през 1908 г. Първо българско гимнастическо дружество. В Солун възниква и идеята за създаване на обществено-културната организация на българите в Османската империя „Българска матица”, чиито първи събор е проведен в града през 1910 г. Широка  общественополезна дейност развива и Студентското дружество „Напредък”.

Благотворителното братство „Св. св. Кирил и Методий” в София (1910-1952) е създадено от българи бежанци и емигранти от Солун. Целта му е да подпомага своите бедни членове, да поддържа и развива духовните връзки със Солун, да събира и съхранява материали за историята на града и околностите му, както и да развива културно-просветна дейност. През 30-те години на ХХ век в България съществува и Солунско еврейско дружество “Езрат Ахим”.

Прояви

Участието на българите в обществения живот на Солун започва с известно закъснение в сравнение с другите общности в града, най-вече поради страх от гоненията на властта и развихрилата се борба между въоръжените организации на българи, гърци и сърби. За да са в безопасност, те се стремят да са незабележими и прекарват вечерите си затворени, без да смеят да се покажат на улицата. Това спира изявите и социалните им инициативи, които се ограничават до самодейни училищни пиеси, годишните изпити на българските училища и гимназии и тържественото отбелязване на празника на славянските просветители – солунските братя св. св. Кирил и Методий (11 май).

Активното включване на българите в обществения живот на града започва с Хюриета (1908). Само няколко месеца след Младотурския преврат семейството на Димитър Мустаков, тогава секретар на Българското консулство в Солун, организира музикална вечеринка. Тя отприщва стаената обществена енергия и българските инициативи следват една след друга – театрални представления, гимнастически игри, сказки, дневни и нощни увеселения, детски утра и др.

Пътувания

Като голям търговски и административен център Солун е посещаван от дипломати, търговци, предприемачи, военни, шпиони, артисти, поклонници, мисионери и авантюристи от различни националности. Техните описания ни дават възможност да погледнем на предците си през чуждите очи.

Градът винаги е бил любима дестинация за посещение и на българите. Независимо от целите на пътуването им – делови или развлекателни, образователни или поклоннически, политически или културни – техният поглед допълва пъстрата мозайка от впечатления за Солун и солунчани. Широката за времето си железопътна и пътна мрежа, която минава през града улеснява организирането на увеселителни влакове и екскурзии, много популярни в последните години на османската власт. В междувоенния период пътуванията между България и Солун намаляват, но никога не изчезват напълно.

Търсене