История - Просвета

История - Просвета

Основни училища

В периода 1866-1868 г. в къщата Константин Динков – Държиловец съществува българско училище, ръководено от дъщеря му Славка Динкова. Учениците в него (общо около 25-27 деца) са момчета и момичета, българчета и гърчета. През следващите години българското училище в Солун вече се поддържа от българската църковна община, с подкрепата на Българското читалище и Македонската дружина в Цариград, а също и от Светогорските български манастири. През 1873 г. началните български училища стават две – централно, при параклиса „Св. св. Кирил и Методий” с учител Михаил Буботинов и в квартала при Вардарската порта с учителка Неделя Петкова. В последното десетилетие на ХІХ век в града действат постоянно три български основни училища с около 400 ученици. До Балканските войни (1912-1913) броят на българските начални училища в Солун е вече пет и в тях преподават 17 учители и учителки.

Българското централно училище „Св. Климент Охридски“ е образцово със забавачка и четири отделения. В него девойките от българската девическа гимназия „Св. Благовещение” наблюдават уроците и се учат за бъдещи учителки. През 1898 г. с дарение на българския търговец Георги Шопов училището се сдобива със собствена сграда на ул. Аг. София 64.

Училището във Вардарската махала също има забавачка и четири отделения, а в началото на ХХ век към него функционира и пансион. То се помещава в сградата до българската църква „Св. Димитър”. През ноември 1905 г. като негов филиал е открито началното училище в Кукушката махала.
В най-източния край на Солун, в квартал Пирги също функционира българско начално училище с три смесени отделения и забавачка. През 1905 г. то е настанено в нова собствена сграда близо до гръцката църква „Св. Троица” на ул. Андораки 39.

След Междусъюзническата война (1913) българските начални училища в Солун са закрити. В периода 1942–1944 г. в града функционира българско начално училище „Св. св. Кирил и Методий” с трима учители и около 200 ученика.

Български гимназии

Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий” (1881-1913) е гордостта на българското образование в Османската империя. Тя се помещава в собствено здание на ул. Олимпу, на парцела, където днес се намира 36-то основно училище. През март 2014 г. там е открита паметна плоча, която напомня за Гимназията, често определяна от българите от Македония като „Солунския светилник”. За 33 години съществуване Солунската мъжка гимназия подготвя 27 випуска, в които учат представители на различни български общности от европейските вилаети на империята. Сред тях можем да срещнем много известни български фамилии от Македония – Шапкареви, Робеви, Станишеви, Пърличеви, Спространови, Ляпчеви, Хаджимишеви, Кондови и др.

Българската девическа гимназия „Св. Благовещение” (1881-1913) има собствена сграда и пансион, закупени благодарение на големия български родолюбец и благодетел Евлогий Георгиев. На нейно място днес (ул. Агия София) се намира филиал на 36-то основно училище. Българската девическа гимназия в Солун е единствената пълна девическа гимназия в македонските вилаети на Османската империя и в последния VІ-ти гимназиален клас учат девойки, получавали до този момент образование в други български девически гимназии на областта.

Българската търговска гимназия (1904-1911) се явява продължение на откритите през 1898 г. търговски курсове към мъжката гимназия „Св. св. Кирил и Методий”. През учебната 1904-1905 г. е решено отделът да прерасне в самостоятелна търговска гимназия. Първоначално Търговската гимназия се помещава в сградата на Мъжката гимназия се ползва и се ръководи от нейния директор. Поради доброто име, с което Търговската гимназия, учениците в нея бързо се множат и през 1910-1911 г. гимназията става пълна (със 7 класа). Тя се помещава в наетата къща на М. Салтиел, „която се намира на второ моло с изглед към морето”.

Чужди училища

Освен в основните училища и гимназии, издържани от Българската църковна община и от Българската екзархия, не са малко и българчетата в Солун, които получават образование в чужди учебни заведения. Още през 1888 г. в дома на барон Шарно се отваря училище с 244 ученика, от които 120 католици. Това е колежът „Св. Жан-Батист дьо Ла Сал“, който се разраства в годините и се ползва с авторитет и до днес. През османския период в него се обучават деца от всички религиозни и етнически общности в града: на първо място католици, после православни, евреи, арменци, мюсюлмани. Занятията се провеждат в новопостроена и оборудвана сграда. Образованието включва осем класа.

Предисторията на Българската католическа семинария „Св. св. Кирил и Методий“ (1884-1914) започва още през 50-те години на ХІХ век. Тогава сестрите на милосърдието, отварят училище за момичета и сиропиталище, уреждат болница, където полагат грижи за бедни и пострадали от Кримската война (1853-1856). Зейтинликът (zeytin=маслиново дърво) е крайградският район на Солун, в който се разположени сградите им. Интернатът за момчета от Македония се създава от Ордена на лазаристите за образоване на българчета униати и е осветен на 2 октомври 1864 г. Двадесет години по-късно папа Лъв XIII (1878-1903) посещава Солун и впоследствие отпуска 100 000 френски франка за построяване на нова сграда на Семинара. Трите сгради на Зейтинлика започват да служат за целите на българския Семинар и енорията. За българите се създава специална администрация, отделна и независима от тази на „латините“, т.е. на лазаристите преподаватели.

Солунският земеделски и промишлен институт, известен повече като „Американското земеделско училище” е основан през 1904 г. от американския мисионер Джон Хенри Хауз. Първите ученици в него са българчета, останали сираци след клането в Битоля, при потушаване на Илинденско-Преображенското въстание (1903). Тенденцията основно българчета да учат в земеделското училище се запазва през цялото първо десетилетие от съществуването му. Прозелитизмът е цел на американската протестантска мисия в града, но далеч не всички ученици в училището стават протестанти.

През 1907 година в Солун се открива Висше училище по правни науки (Хукюк-и- мектеби), чиито випускници заемат административни и съдебни длъжности в Османската империя. В първата година на създаването му със стипендии на османското правителство в него учат 120 студенти, от които 15 са българчета - 12 екзархисти и 3 католици. В годините преди Балканските войни броят на българските студенти в него расте и те взимат активно участие в обществения живот на града.

Търсене