Личности

Тъпков, Димитър Константинов (11.11.1842 - 1.06.1899) е роден в Енидже Вардар (Яница, Гърция). Учител е в българските екзархийски училища в Лерин (1874-1876), в Прилеп (1882) и в солунския пансион на Бертран и Гирó към мъжката гимназия (1882-1884). Привърженик на униатското движение. Около двадесет години преподава в българския католически семинар на лазаристите в Зейтинлика край Солун. Погребан е в католическите гробища на града.

Прочетете повече за рода Тъпкови

Надгробен кръст и завещание на Димитър К. Тъпков

Молба за постъпване на работа

Портрети на Димитър К. Тъпков и съпругата му

Руско-френски речник и Гръцко-френски речник, книги в библиотеката на Димитър К. Тъпков в Солун

Драган Димитриев Тъпков (роден на 6.01.1883 г. в гр. Прилеп, починал на 31.01.1951 г. в гр. София) е син на учител – униат. Първоначалното си образование получил в Солун в училището на Сен-Лазаристите (1), а средното – в колежа на същия орден (2, диплома). Бил е една година български учител в Серес, след което е заминал за Италия. Завършва архитектура в Неапол (диплома), а след това живопис в Рим (1904 или 1905 г.) След завършване на образованието си е бил една година екзархийски учител в Битолската мъжка гимназия. Оженва се през 1906 г. Следващата година е учител в Скопската гимназия, а от 1908 г. е учител по рисуване в българската девическа гимназия в Солун. След злополучната междусъюзническа война е осъден на смърт от гърците. Заедно с брат си Кирил се укриват в подземията на католическия колеж, директорът влиза във връзка с коменданта на пристигнал в Солунското пристанище кораб и урежда бягството на двамата братя. Преоблечени като италиански морски офицери, преструвайки се на пияни, те благополучно се прехвърлят на кораба. Пристигат във Венеция. Тук е престоял известно време, след това е заминал за България.

Тъпков, Кирил Димитриев (1885-1941 ) е роден в Солун на 11/24 май 1885 г. Брат му Драган е две години по-голям от него. Датите на раждането им са условни – 1883 г. за Драган и 1885 г. за Кирил, така както и останалите рождени дати на сродниците им. Кирил е кръстен в българската православна църква „Св. Димитър“ от свещеник Иван Маджаров Христов. Завършва мъжкия колеж „Св. Жан-Батист дьо Ла Сал“ (1901) на конгрегацията „Братя на християнските училища“ в Солун.

Димитър Шавкулов (1847-1935) е вторият син на Иван и Темяна Шавкулови. През 60-те години на ХIХ в. заедно с брат си Спиро отива на гурбет в Египет, където откриват малко ресторантче. По-късно започват успешна търговия с кожи, в която се включва целия род Шавкулови. Димитър пътува до Абисиния (Етиопия), за да търси кожи, а през 1879 г. заедно с братята си основават в Солун фирмата „Chafcouloff Freres”. Фирмата им се разраства бързо и те отварят кантори в различни градове на Османската империя, Египет, Франция и България.

 Димитър Шавкулов е женен за австрийката Леополдина Свобода (1869 - 1938), с която имат две дъщери - Олга, родена през 1894 г. и Теодора, родена 1901 г. Димитър има още три деца мулати – Георги (р. 1881 г.), Александър и Елена, родени в Абисиния от негова връзка с Абисинска княжеска дъщеря, която почива преждевременно от туберколоза. Димитър довежда трите си деца в Прилеп (изключително събитие за града тогава), а след това ги взима със себе си и в Солун. Александър и Елена умират в млада възраст също от туберколоза. Най-големият син Георги е изпратен за директор на фирмата в Мадагаскар, където прекарва дълги години.

Димитър Шавкулов е пръв председател на Благодетелното братство "Милосърдие" в Солун. След атентатите на гемиджиите през 1903 г. е арестуван и затворен в Бялата кула. След напускането на Солун през 1913 г. Димитър и брат му Никола се установяват в София и продължават търговията с кожи. В наетия близо до Орландовци цех започват производство на цървули и гьон, но бизнесът им запада поради променената политическа ситуация и конкуренцията на по-евтините, макар и по-неудобни гумени цървули, и през 1921 г. те са принудени да закрият фирмата си.

Прочетете повече за рода Шавкулови

Реклама на търговска къща Шавкулови

 На снимката: Димитър Шавкулов със съпругата му Леополдина и дъщеря им Олга. Солун, 1900 г. Семеен архив Шавкулови. Справката е написана от г-н Дойчин Станчев, правнук на Никола Шавкулов.

Никола Шавкулов (1855-1930) е най-малкият син на Иван и Темяна Шавкулови. Едва навършил 10-12 години, той вече работи като слуга в хана на зет си Мирче Хаджийовков (съпруг на сестра му Мария) в Прилеп. Когато родът Шавкулови започва търговията с кожи през 80-те години на XIX век, за Никола следват трудни години. Той прекарва почти цялото си време на Солунското пристанище в броене на балите с кожи, с един комат хляб в ръка за целия ден. До края на живота си Никола Шавкулов не забравя трудния път, който е извървял и мястото, откъдето е тръгнал. В завещанието си той „задължава наследниците си да отделят от приходите на дружеството по 20 000,00 лева годишно в продължение на пет години в полза на Македонското женско сиропиталище „Битоля“ в София“. 

Никола Шавкулов е член на комисията на ВМРО, която събира паричните налози от българското македонско население и председател на Комитета за създаване на българска болница в Солун.Той е женен за Екатерина Хаджимишева (1873-1948), с която имат четири деца: Василка (1897–1982), Иван (1900–1976), Борис (1909-1990) и Радко (1912–1967), всичките родени в Солун.

Прочетете повече за рода Шавкулови

Покана за сватба

Реклама на търговска къща Шавкулови

На снимката: Никола Шавкулов със съпругата му Екатерина и двете им деца - Василка и Иван. София, 1903. Семеен архив Шавкулови.

Захария Шумлянска е родена на 15 май 1864 г. В с. Могила, Битолско. Завършва гимназия в Пловдив през 1885 г. Дългогодишна учителка във Воден, Одрин, Скопие, Солун и др. Наред със съпруга си, Юлиян Шумлянски, подпомага освободителните борби на българското население в Македония. След Илинденско-Преображенското въстание организира сиропиталище за деца на пострадали във въстанието дейци. След Балканските войни живее в София и активно се занимава с благотворителна дейност. Умира през 1937 г.

На снимката: Захария Шумлянска, "Албум-Алманах "Македония". София, 1931 година.

Богдан Алексов Янков (1881-1953) е най-малкото от трите деца на Алекси и Георгена Богданови. Семейството живее в с. Радоеще, Дебърско.

Прочетете повече за рода Алексови (Алексиеви)

Снимките и данните са от семейния архив на рода, любезно предоставени от г-жа Люба Алексиева.

Яков Алексов Янков (1877-1913) е роден в с. Родоеща (Радоища), Дебърско в семейството на Алекси и Георгена Богданови. Първоначално учи в родното си село, а след като родителите му се преселват в Солун, продължава обучението си в мъжката гимназия в града. След като завършва гимназиалното си образование през 1902 г. преподава в Солун, Дебър и други градове на Македония.

Прочетете повече за рода Алексови (Алексиеви)

Снимките и данните са от семейния архив на рода, любезно предоставени от г-жа Люба Алексиева.

Страница 2 от 2

©2021 Институт за балканистика с Център по тракология, БАН.

Уеб агенция Кая Про, София

Търсене