Личности

Думбалаков, Михаил

Михаил Думбалаков (1882-1959) е роден в лъгадинското село Сухо, тогава в Османската империя, днес Сохос, Гърция. Брат е на революционера от ВМОК Димитър Думбалаков и на революционера от Вътрешната македоно-одринска революционна организация Трендафил Думбалаков - загинал геройски в битката на Ножот. Чичо му Трендафил Думбалаков е организатор на българската църковна борба в района и е убит от подкупен арнаутин. След убийството му семейството на Думбалаков се мести в Солун, където той учи в българската мъжка гимназия. През 1897 г. е заплашен с изключване след нападение с камъни над сръбския учител Илия Пейчиновски. Семейството му е подложено на натиск от властите след като брат му Димитър участва в Четническата акция на Македонския комитет в 1895 г. и, напускайки третия клас на гимназията, Михаил Думбалаков се мести в България. Установява се в Лом при брат си. По-късно заминава за Видин, за да продължи образованието си в тамошната гимназия. Скъсан по математика, бяга в София, където, по молба на брат му, Гоце Делчев му намира квартира, а Борис Сарафов урежда да бъде записан във Военното училище. Думбалаков обаче бяга и от Военното училище и е записан в Педагогическото училище в Лом от брат си, но след като той бива преместен на служба в Добрич, Михаил Думбалаков, довършва образованието си в Педагогическата гимназия в Шумен. Баща му и другият му чичо също са убити от турците.

Прочетете повече за рода Думбалакови

Спомени на Михаил Думбалаков за Солун (Из: "През пламъците на живота и революцията." Том I-ви и Том II-ри, София, 1933 - 1937 годинa)

Спомен на Мария Думбалакова, майка на Михаил Думбалаков, за първото българско училище в Пиргите, гр. Солун.

На снимката: Михаил Думбалаков (седнал) третият от ляво надясно. Снимка на четниците от Първа чета на Македоно-одринското опълчение под командването на Михаил Атанасов Думбалаков. Б.м., 17 септ. 1912 г. ЦДА, ф. 1898К, оп. 1, а.е. 148, л. 1.

 

M D.1

 

 

M D.1

 

Покрай дейността на брат си, Михаил Думбалаков също става член на ВМОК. През 1902 г. взима участие в Горноджумайското въстание като подпредседател на габровската априловска чета. През следващата 1903 г. участва в Илинденско-Преображенското въстание с четата на капитан Юрдан Стоянов, на която е подсекретар. След разгрома на въстанието заминава за известно време за Белград, след което се връща в София. Постъпва на добре платена работа в балканския клон на германската търговска къща от Бремен „Мислер“ и отново заминава за Белград, където се намира централата. През 1905 г. Думбалаков е изпратен да организира клон на компанията в Солун.

На път за Османската империя, в София Михаил Думбалаков получава поръчение от Борис Сарафов да подготви атентат в солунския хотел „Олимп Пост Палас“, в който обичайно отсядат чуждите дипломати и търговски представители, и в който губернаторът на Македония Хюсеин Хилми паша дава новогодишен прием. Според Думбалаков, въпреки че избягвал срещата с българи, през есента на 1905 г. е арестуван от властите във връзка със стара комитетска афера. Думбалаков е екстрадиран в Сърбия и скоро компанията му го командирова в Буенос Айрес, Аржентина.

В Аржентина Думбалаков се застъпва за група стачкуващи миньори и е отзован в централата на компанията си в Бремен. Той напуска компанията и се връща в България. В София е назначен за генерален представител на швейцарската базелска компания „Оберстег & Ко“, а по-късно става и търговски представител на „Австро-Американа“.

След Младотурската революция в 1908 г. заминава за Солун, оттам пътува, през София, Белград и Триест – за Александрия. Същата година участва в организирането на неуспешния атентат срещу Яне Сандански в Цариград.

Сближава се с дейците на десницата на ВМОРО и 1909 г. Временно е интерниран в Куртбунар по настояване на османските власти, а по-късно и в Никопол. След това става учител в село Кривина, Русенско, където заболява от тиф.

При избухването на Балканската война през 1912 г. Михаил Думбалаков е воевода на I-ва Македонска чета от Македоно-одринското опълчение. По-късно Думбалаков е назначен за околийски управител в Лъгадина. През Междусъюзническата война действа в тила на гръцките части. Взима участие и в Първата световна война.

През 1933, 1937 и 1939 година публикува трите тома на спомените си „През пламъците на живота и революцията“. До 1934 година участва в дейността на Вътрешната македонска революционна организация, а след това е близък на кръговете около БЗНС. Редактор е на вестниците „Време“ (1929-1930) и „Страж" (1930-1931).

През 1934 г. след преврата на 19 май е интерниран в Омуртаг за участието му в националноосвободителното движение.

При освобождението на част от Вардарска и Егейска Македония през 1941 г. Думбалаков е редактор на вестник „Български юг“ в Сяр (1941-1944). Поради конфликти на Думбалаков с областното и околийското управление през ноември 1943 г. той е въдворен в лагера Кръстополе. След шестмесечен престой там е освободен и възстановява вестника си в Сяр.

След 9 септември 1944 г. Михаил Думбалаков е журналист. Подкрепя горянското движение в борбата им с комунистическата власт в Пиринска Македония и участва в четата на Герасим Тодоров. През 1948 година е арестуван и получава смъртна присъда, която по-късно е заменена с доживотен затвор. Присъдата си излежава в Централния затвор, а след последвалата поради напредналата му възраст амнистия, изпада в крайна мизерия и се самоубива на 13 февруари 1959 година в София.

Прочетете повече за Михаил Думбалаков

Михаил Думбалаков, "През пламъците на живота и революцията; Том I-ви", София, 1933 година

©2021 Институт за балканистика с Център по тракология, БАН.

Уеб агенция Кая Про, София

Търсене