Личности

Калояни, Теофано

Теофано Калояни e гръцка писателка, родом от Солун. Тя носи името на баба си, която пък е родена в Пловдив през 1906 г. През 20-те години на XX в. семейството се изселва в Солун по спогодбата Моллов-Кафандарис.

Всъщност преселенията не са нещо ново за предците на Калояни, които са от еврейски произход и около половин век по-рано, някъде след Кримската война, напускат района на Одеса, за да се установят в по-толерантната към тях тогава Османска империя. Постепенно започват търговия, идентифицират се с гръцката общност в града „под тепетата" и се покръстват.

Самата Теофано обаче израства в Швеция, където родителите ѝ емигрират след преврата на Военната хунта в Гърция и последвалия режим на полковниците (1967-1974).

 След завръщането си в Гърция, семейството се установява на северно-егейския остров Лемнос. Теофано Калояни следва консервация на произведения на изкуството, изучава византийска музика и скулптура, има вкус към палеографията. Днес тя живее в Атина, където се занимава с превод на художествена литература от шведски, норвежки и английски.

Теофано Калояни сменя много професии – от участник в хор за византийско псалмопение и реставратор на икони до изпълнителка на песни в стила ребетика. Опитва се да пише само, когато не може да постъпи другояче. Досегашната ѝ авторска биография включва книгите: „Смъртта на рицаря Челано” (изд. „Естия”, 1988, за която е отличена с наградата на Атинската Академия „Костас и Елени Урани” (1991) за дебютиращ автор на проза); сборникът й с разкази „Истории от Светото писание” (изд. “Океанида”, 2001 г.); също така „Градината със сивчовците” - детска книжка илюстрирана от авторката (2004) и „Аниксон” („Разтворете дверите”) - поетичен спектакъл, постановка на Мегарон Мусикис в Атина (книжно издание „Естия”, 2005 г.).

Литературната критика я окачествява като „дете-чудо”, поради младостта ѝ, както и заради изящния начин, по който си служи с гръцкия език, въпреки че не получава образование в гръцко училище чак до завръщането си в родината.

През декември 2016 г. Теофано Калояни е гост на Международния литературен фестивал в София в рамките на Панаира на книгата, чийто акценти бяха граници, миграции между култури, езикови и литературни идентичности, бежанци и пр.

Ето как започва предговорът към нейната книга „Истории от Светото писание“, посветена на баба ѝ, чието име носи, и написан специално за българското издание:

„Родена съм в Солун, в квартала който се нарича Саранда Еклисиес (Четирийсет църкви), по името на селището Саранда Еклисиес на брега на Черно море, турското Кърккилисе (днешното Къркларери). Дядо ми беше от там. Баба ми беше родом от Пловдив (Филипуполи). Израснах в дома на баба и дядо, тъй като родителите ми бяха много млади и много заети с бъдещето, докато при баба царяха редът и миналото. Както казваше и тя самата, „не съм отнякъде, аз съм от тогава. Като казвам оттогава, имам предвид от време оно, когато не съществуваха граници, толкова съм стара!”. Според нея, както я слушах да повтаря неведнъж ден след ден, „тогава” всичко било по-добро: по-любезно, по-луксозно, по-сигурно, без прахоляка и беднотията на новия живот тук, в Гърция. Беше се преселила в Солун сравнително късно, около 1926 г., след една спирка в Девическото училище в Цариград, където се бе и омъжила за дядо Никола.”

 Предговор на Теофано Калояни към българското издание на книгата ѝ "Смъртта на рицаря Челано и други истории", Сиела, 2013.

На снимката: Теофано Калояни пред Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", 2014 г. Личен архив Здравка Михайлова.

THEOFANO IN FRONT OF THE UNIVERSITY

©2021 Институт за балканистика с Център по тракология, БАН.

Уеб агенция Кая Про, София

Търсене