Родове

Тъпкови

Първият известен представител на рода Тъпкови е Димитър Константинов Тъпков (11.11.1842 - 1.06.1899) от Енидже Вардар (Яница). Заедно с втората му жена Василка К. Мирчева от Прилеп имат 5 деца – Драган, Кирил, Благой, Христина и Глория (Слава). Димитър К. Тъпков е екзархийски учител в Лерин (1874-1876), Прилеп (1882) и в солунския пансион на Бертран и Гирó към екзархийската мъжка гимназия (1882-1884). До 1897 г. той преподава в българския католически семинар на лазаристите в Зейтинлика край Солун. Погребан е в католическите гробища на града.

Първородният син на Димитър Тъпков - Драган завършва Художествена Академия в Неапол и архитектура в Рим, а Кирил – класическа филология в университета „Ла Сапиенца“ в Рим. И двамата поемат учителската кариера в екзархийските училища на Македония, а след съдбовната 1913 г. се преселват в България. Най-малката им сестра Глория (Слава) получава диплом за учител (1914) от училището на сестрите викентинки в Солун и по-късно преподава в католическия колеж „Св. Йосиф“ в София.

На снимката: сем.Тъпкови, Солун 1911. Прави: Благой, Глория, Кирил; Седнали: Христина, Василка, Олга с Аличка, Драган с Димитър.

Димитър Константинов Тъпков (11.11.1842 - 1.06.1899) е родом от Енидже Вардар (днес Яница, недалеч от Пела, столицата на Александър Македонски). За баща му и двамата му братя не разполагаме със сведения. Първородната му дъщеря Елена е родена в Солун, умира едва 18 годишна, погребана е в католическите гробища на града, където по-късно самият Димитър К. Тъпков ще пожелае да бъде положен.

Рано овдовял, той се оженва повторно за Василка К. Мирчева, родом от Прилеп. В този град се ражда Драган, останалите четири деца Кирил, Благой, Христина и Глория (Слава) се раждат в Солун през 1880-90 години.

За Димитър К. Тъпков е известно, че е екзархийски учител в Лерин (1874-1876) и Прилеп (1882), в солунския пансион на Бертран и Гирó към екзархийската мъжка гимназия (1882-1884). До 1897 г. Димитър К. Тъпков преподава в българския католически семинар на лазаристите в Зейтинлика край Солун. От социална гледна точка той е сред образованите и незаможни българи, приел униатската идея и определящ се като католик. Наследниците му го определят като радетел за отстраняване на гръцкия език от църковната служба и установяване на български духовници в Кукуш (1859 г.).

сем.Тъпкови Солун 1911

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                Сем.Тъпкови-Солун 1911. Прави: Благой, Глория, Кирил; Седнали: Христина, Василка, Олга с Аличка, Драган с Димитър.

Всичките му деца се образоват в учебните заведения на католическия орден на лазаристите, на „Братята на християнските училища“ и на женската конгрегация „Св. Винкентий от Паола“ в Солун. Първородният му син Драган завършва Художествена Академия в Неапол и архитектура в Рим, а Кирил – класическа филология в университета „Ла Сапиенца“ в Рим. И двамата поемат учителската кариера в екзархийските училища на Македония. Съдбоносната 1913 година заварва Драган учител по рисуване и геометрия в солунската девическа гимназия, а Кирил преподавател в Битолската класическа мъжка гимназия. Нахлуването на гръцките войски в Солун ги принуждава да напуснат тайно града и поемат пътя на емиграцията. До това време са взели участие в масонската ложа „Солунска звезда“ с убеждението, че се включват в благородната национална кауза за свободна Македония. Масонското движение се разгръща след Първата световна война в България, където двамата братя подновяват дейността си до момента, в който се разочароват от атмосферата и доброволно оттеглят.
Най-малката им сестра Глория (Слава) получава диплом за учител (1914) от училището на сестрите викентинки в Солун. В независима България упражнява авторитетно тази професия в католическия колеж „Св. Йосиф“ в София.

©2021 Институт за балканистика с Център по тракология, БАН.

Уеб агенция Кая Про, София

Търсене