Българите в Солун

Българите в Солун

Трудова мобилност

Гърция е една от държавите, в която след 1989 г. българите (е)мигрират най-масово. Българската общност в Солун също е значителна, макар да е трудно да се определи точния брой на българите, които в момента работят и живеят там. Те започват да се заселват в града непосредствено след началото на промените и либерализирането на режима за издаване на задгранични паспорти на български граждани. Първоначално българите се реализират основно в селското стопанство, в туризма и като обслужващ персонал в гръцките домакинства, най-вече в сивия сектор на икономиката.

Характерно за българската миграция в Солун, а и в Гърция като цяло е, че в началния етап на формиране на общността, тя е силно феминизирана. Миграцията на мъжете се интензифицира с отпадането на визовия режим за български граждани през 2001 г. и приемането на България в Европейския съюз през 2007 г. В резултат от тези миграционни вълни в Солун вече имаме второ поколение български мигранти, заселили се още като децата в града, а впоследствие създали свои семейства там.

Гърция е една от първите страни в Европейския съюз, която премахва ограниченията за достъп до трудовия й пазар. Благодарение на това се легализират хиляди българи, които до този момент живеят и работят в страната без необходимите документи. Икономическата и финансова криза, засегнала южната ни съседка след 2008 г. се отразява и на българската мигрантска общност в Солун. Повишаването на безработицата и спадането на доходите подтикват много българи, установили се по-рано в града, да търсят по-добър живот в други европейски държави - Германия, Холандия, Белгия, Великобритания и др.

Неделно училище

Вече близо десетилетие българското неделно училище „Св. Влмк. Георги Зограф“ се явява обединяващ център и организиращо ядро на българите в Солун. То започва да функционира на 15 септември 2008 г., благодарение на финансовата и моралната подкрепа от българския манастир в Атон „Св. Вмчк Георги Зограф“, който предоставя и сградата за провеждането на занятията. За създаването на училището активно работи група българи и техни близки гърци, а идеята се заражда поради собствената им нужда. Повечето от хората, участвали в създаването на училището, са в брак с гърци и желаят децата им да познават и владеят не само гръцкия език като роден, но и българския. Начело на училището стои петчленен училищен съвет, с председател Негово Високопреподобие Архимандрит Амвросий, игумен на Атонската обител „Св. Вмчк Георги Зограф“. През 2008 г., когато е поставено началото, в училището са записани едва 11 деца. За една година броят им се утроява, през учебна 2010/2011 г. там вече се обучават над 50 деца и тенденцията за увеличаване на учениците се запазва до днес.

От 2009 г. българското неделно училище редовно кандидатства със свои проекти по програмата на МОН „Роден език и култура зад граница“, чрез които се осигуряват средства за хонорари на учителите и за учебни материали. В училището е учредена библиотека, разполагаща с над 500 книжни единици и с колекция от български игрални филми. Учебната програма включва часове по български език и литература, родинознание и вероучение. Периодично се изнасят беседи за родители – по вероучение, както и такива, свързани с обредността по време на някои от по-големите християнски празници, с българската история и традиции. Към училището са създадени фолклорни формации, които се включват в провежданите в Солун фестивали, разпространяващи народното творчество.

Търсене