Култура и изкуство

Култура и изкуство

Литературни общувания

Освен кръстопът на балканските делови контакти, Солун си изгражда имиджа и на витрина на гръцката книга и нейния диалог със световната литература. Стартирало (2004) и провеждащо се там ежегодно през месец май Международното изложение на книгата Scripta е уникално по рода си събитие за Гърция. Целта му е да постави страната върху картата на международните прояви от подобен калибър. И то получи такова признание като средоточие на книгата между Европа, Балканите, Средиземноморието и Близкия Изток (от 2006-та година изложението е член на „Клуба на международните книгоизложения” с водещата институция Франкфуртския панаир на книгата). Книгоизложението се разгръща в HELEXPO и всяка година има различна гравитационна ос - „политическото писане”, „историческата литература”, „комикси и плакат”, „изкуството на превода”, който според У. Еко е „езикът на Европа”.

Международното изложение на книгата популяризира гръцката духовна и литературна традиция, но дава поле за изява и на чуждестранни автори. Като фокусни страни на Солунския панаир са гостували Русия (2016), Израел (2014), Сърбия (2012), Страните от Магреба и Близкия Изток (2011) и др. България е била представяна с колективен щанд, участия на български писатели (Д. Кирков, Н. Стоянов и др.), поети (С. Чолева, П. Николова, Й. Ефтимов) и преводачи в четения, работилници за превод и др. Необяснимо обаче е отсъствието й през последните години. Независимо дали става въпрос за координиране на стратегии между държавни институции и издателства, или за финансиране, липсата на български щанд е осезателна и очаква да бъде запълнена. За щастие тази липса не спира творци от България да пишат и представят своите произведения в Солун, а автори от града да намират вдъхновение в сюжети, свързани с България и българите.

Филмов фестивал

Международният филмов фестивал в Солун (Φεστιβάλ κινηματογράφου Θεσσαλονίκης) е един от най-значимите фестивали на Балканите, който възниква през 1960 г. като Седмица на гръцкото кино, а през 1992 г. вече е със статут на международно киносъбитие, включващо конкурсна програма, в която участват новоизгряващи режисьори със своя дебютен или втори пълнометражен игрален филм. Подобно на останалите регионални форуми, които се провеждат ежегодно в Сараево, София, Белград, Истанбул и Тирана, Солунският фестивал поставя важен акцент върху представянето на балкански автори и на техните творби в контекста на постиженията и тенденциите на световното кино.

Освен традиционното си ноемврийско издание, от 1999 г. Международният филмов фестивал в Солун организира през месец март специално издание, посветено на документалното кино. Понастоящем фестивалът функционира като ключово средище за продуценти, дистрибутори, филмови творци и критици и също така в програмата му задължително присъстват майсторски класове за млади таланти.

Последният засега успех, свързан с българска продукция е „Урок” на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, които получиха специалната награда на журито за оригиналност „Бронзов Александър”, както и наградата за най-добър сценарий за техния първи игрален филм по време на 55-то издание през 2014 г.

Театрални, танцови и художествени прояви

Солун е сцена на театрални, танцови и художествени прояви с международно участие. През 1997 г. той е европейска столица на културата и в рамките на официалната програма представления в града изнасят Софийската опера със солист Гена Димитрова, балет „Арабеск”, хор „Х. Морфова“, „Колегиум музика“ и др. Във връзка със същата инициатива в града се провежда и Първият балкански културен форум, който има за цел да създаде балканска културна мрежа на градовете. Само две години по-късно, през 1999 г. Солун е домакин на Балканския фестивал на камерните театри, на който е решено да се подготви издание, посветено на историята на балканския театър.

В разнообразните културни прояви в Солун често намират място български творци, популяризиращи фолклорното танцово и песенно изкуство, кукерските игри и художественото творчество. Българското културно наследство е представяно в Солун на Фестивал на езиковото разнообразие, Международен фестивал на традициите, Международен фестивал на кукерите „Пътищата на камбаните”, Международен фолклорен фестивал „Среща със световната култура” и др. През 2007 г. градът става сцена и на Най-голямото българско хоро, организирано по идея на Илия Луков, в което се включват над 500 души.

В Солун по очарователен начин изложбите на съвременно изкуство и фотография намират своето място сред музеите препълнени с уникални артефакти от миналото. През октомври 2012 г. в града се провежда „Уикенд на фотографията“ със значимо българско участие (Ирина Пидова; Öztürk Senay (България / Турция); Авела Адмон). През същата година Солун е домакин на студентския арт фестивал „Трансформ“, с основна тема „кутията на Пандора“, като разработките на българските студенти предизвикват въображението на жителите и гостите на града. Българското присъствие в арт средите на Солун не е незначително или отскоро. Достатъчно е да споменем художника Михалис Гарудис, живял в България и завършил Художествената академия в София, който от 1986 г. твори в Солун. Със страната ни е свързан и художникът-архонт Янис Митракас, чиито родители са от Тополовград (Кавакли), а картините му са вдъхновени от византийското изкуство.

Търсене