Литературни общувания

Панаир на книгата 2013 г.

Автор: Здравка Михайлова

Изпълвайки десет години динамично присъствие на тази институция, изданието на Солунския международен панаир на книгата (2013) имаше амбицията да премине към нов етап на зрелост, въпреки затрудненията на неговия основен организатор – Гръцкия център за книгата (ЕКЕВИ). През май книгоизложението отново събра професионалисти – над 200 издатели, 30 автори от чужбина, културни организации и читатели. В неговите рамки се проведе и Вторият балкански фестивал на поезията, с участници от осем балкански страни, сред които България бе представена от поетесата Патриция Николова.

 

Това издание на Фестивала бе посветено на паметта на поета Мимис Сулиотис (1949-2012), от Флорина, радетел на балканската идея, първопроходник на поетичното общуване в Югоизточна Европа. Издаваното от него списание Asylum е „давало подслон” на не един балкански поет, в това число на българските творци Георги Борисов, Георги Господинов, Румен Баросов и др. Поет и прозаик, преподавател по литература и творческо писане в университета на Западна Македония, Сулиотис бе инициатор на литературни издания, основател на резиденциалния център „Балканска поетична стряха” (отшелническа обител за поети) в село Калитеа на брега на Преспанското езеро. Сулиотис изковава и понятието „Балканизатор”, добило популярност и като заглавие на едноименния филм на режисьора Сотирис Горицас „Валканизатер".
Тема на Поетичния фестивал (2013) бяха общите балкански корени. Идентифицирайки Атлантида с острова на поезията, българската участничка в него Патриция Николова определи чувството за география при поетите като никога конкретно или константно, тъй като е напълно духовно и дори въображаемо. Както знаем, в „Държавата” на Платон управляват философите – а поетите са излишни. „В която и да е държава поетът е винаги детето, което посочва, че царят е гол, а народът му е беден и страда. Но кой днес има необходимост да чуе гласа на това дете?”, отправи реторичен въпрос българската поетеса. В размислите си тя поставиха акцент върху утопичната география на руския поет и нобелов лауреат Йосиф Бродски: „Криволичещи маршрути на духа (особено за поетите, родени и израснали на Балканите) доказват отново темата за Бродски – че поетът е обречен да живее в един измислен град несъществуващ на никой глобус, в никой атлас. Това твърдение се отнася в пълна степен, ако не с двойна сила, за поетите, имали особен късмет да се родят на Балканите”. Патриция Николова бе представена от гръцката писателка Елена Хузури, чийто роман „Мрачен Вардар” (изд. „Сиела”, 2011, прев. З. Михайлова) бе повод авторката да гостува в София за представянето му.
2013-та година бе обявена от министерството на културата на Гърция за Година на Кавафис, тъй като през нея се навършиха 150 години от рождението и 80 години от смъртта на поета. А проявите под егидата на Солунската община, посветени на 1150 години от Великоморавската мисия на солунските книжовници и просветители на славянството Кирил и Методий, бяха опит за отмахване праха на забравата от славянското камъче в мозайката на града. Асоциацията на издателите от Северна Гърция бе инициатор на мининаучна сесия за Солунските братя и приноса им за просвещението на славянските народи. Празникът на славянската писменост и просвета 24 май бе отбелязан с откриване на техен паметник, което ознаменува началото на честванията им през тази година.

 

Търсене