Литературни общувания

Антология на балканската поезия „ХЕМУС”

Автор: Здравка Михайлова

В рамките на Третия международен панаир на книгата (май 2006) в Солун се състоя представянето и на Антологията на балканската поезия със заглавие „Хемус”. Проф. Панос Мулас (1935-2010), дългогодишен преподавател в Нантер, Института за новогръцки проучвания към Сорбоната и Солунския университет „Аристотел”, представи първия том на антологията, вече издаден на албански език (последван през 2007-ма от появяването на българския том), а през юни се състоя и премиерата му в Тирана.

В приветствието си към срещата на писатели от балканските страни (България бе представена от Димитър Кирков), която се състоя по време на книгоизложението, председателят на Националния център за книгата на Гърция на (ЕКЕВИ) Димитрис Нолас се обърна към участниците с думите:

„От името на управителния съвет на Националния център за книгата на Гърция ви поздравявам на тази вече установена среща, на това общество на Югоизточна Европа, както е политически коректно да се нарича нашия регион.
Нашите приятели от ЕС, за да изгонят със заклинания проблемите, създадени в миналото, но и неотдавна, от балканските конфликти и техните проекции в Европа, избраха наименованието „Югоизточна Европа” за нашия район. Това отклонение в името ни напомня значението на думите. Значението на езика. Доказвайки така, ad contrario, че езикът не е просто инструмент за общуване, а преди всичко е носител на култура-цивилизация. Известно и понятно е, че не се оплакваме от отношенията си с Океания или Чили. Големите проблеми са онези, които винаги имаме с нашите съседи, с ближните. Разногласията, които се опитваме да разрешим с кухненския нож винаги оставят белег. И опашки. Двайсетият век е изпълнен с подобни примери. Вярвам, че литературата, която заслужава своето име, е онази, която черпи житейски изводи от този опит-преживявания. Онази, която е искрена със себе си, като оставя настрана омразата и нетърпимостта. Останалото е за политиците.
Темата за идентичността и вътрешните културни и езикови граници на личността, за тяхното прекосяване като акт на вглеждане в себе си и преодоляване на стереотипите бе обсъдена и на писателската дискусия „Съществува ли балканска литература?”

Здравка Михайлова разказва повече по темата на един от двата най-големи литературни сайта в Гърция - Διάστιχο (Разредка) http://diastixo.gr/epikaira/apopseis/9106-aimos  

 

Търсене