Литературни общувания

Българска книжна ладия в Солунския залив

Здравка Михайлова разказва за първото издание на Солунския международен панаир на книгата през 2003 година, за дискусията на тема "Съществува ли балканска литература?" и за романа на Димитър Кирков "Балкански грешник", публикуван от атинското издателство „Кедрос”.

Организирано от Националния център за книгата на Гърция и администрацията на Солунския панаир „Хелекспо” под егидата на гръцкото министерство на културата и със съдействието на министерството на Македония-Тракия, солунското книгоизложението е доказателство за целенасочените усилия и сътрудничество между гръцките държавни институции ,за издигане авторитета на града не само като бизнес център, но и като културно и духовно средище. В официалните слова при откриването на събитието, се чу, че Солун има амбицията да се превърне във „Франкфурт на Балканите”. Намерението на гръцките организатори е стартиралата през 2003 година институция да представлява пресечна точка на литературно-книжовните контакти между Балканите Средиземноморието и Близкия Изток. Дискусията на тема „Съществува ли балканска литература?” и разговорът с италианския писател Клаудио Магрис на тема „литература и граници – опитът на един писател” също прилягаха точно на космополитната атмосфера на балканския микрокосмос.

Фокусът върху балканските автори бе умело оползотворен, за да изтъкне ролята на Солун като регионален и международен център и да направи капитал от историята на града като средище на културна осмоза между различни етноси. Кръглата маса на тема „Съществува ли съвременна балканска литература?” събра писатели от Сърбия, България, бивша Югославия, Румъния, Турция, Република Македония. На нея бе представен и наскоро издаденият (тогава) на гръцки от атинското издателство „Кедрос” роман „Балкански грешник” от Димитър Кирков.
Пътувайки от една балканска държава в друга, главният му герой се превъплъщава в модерен полиглот, като всеки път се отъждествява с облика и националната идентичност на всяка от страните. Действието започва от Татар Пазарджик през трийсетте години на двайсети век. Младият българин Димитър Попов е принуден нелегално да напусне страната си, след като при самоотбрана убива изнудвача Божидар Станев. Заедно с него беглец става и приятелят му гъркът Михалис. Укривайки се от правосъдието, той ще странства по егейските острови, из Карпатите, в Хърватия, дори до Анадола. В паспорта му е вписано името Димитър Попов, но то ще претърпи доста изменения –Димитрис Папас в Гърция, Демир Папазоглу в Турция, Димитър Попович в Сърбия, Димитре Попеску в Румъния. Много пъти героят ще сменя покрива над главата си, различни занимания за препитание, навици, ще живее в риск и премеждия, в предателства е греховност. Вече в напреднала възраст той изповядва перипетиите на бурния си живот.
Едно балканско приключение на кръстопътя между мита и съвременната балканска история. Един мъж скиталец;, стоящ над идентичност и родина, който заявява, че „принадлежи на мястото, където живее". Книга химн за общата споделена съдба на балканския човек, прехвърляща мостове между нации и национализми.

 

©2019 Институт за балканистика с Център по тракология, БАН.

Уеб агенция Кая Про, София

Търсене