Αναμνήσεις

Чакалов, Антим: Из спомените му

Публикуван от Николай Кюркчиев във в. "Македония", брой 32, 10 септември 1997 г.

Историята на македонското революционно движение, на първо място, няма съмнение, ще отдаде почит на Солунската българска мъжка гимназия, която роди и възпита плеяда дейци, повечето от които сложиха кости за свободата на родината. На второ място, ще дойде "Бошнак хан", там, гдето кипеше революционният живот, отгдето се направляваше революционната мисъл - свърталището на революционерите, "котилото" на бунтовниците. Никой революционер преди революцията в 1903 година, който е посетил Солун, невъзможно е да не е кандисал в "Бошнак хан" или най-малко да не го е посетил за среща с хората на Централния комитет. Ако Солун беше столицата на революционна Македония, аз ще кажа, че "Бошнак хан" беше палатата, в която обитаваха водачите на революционната идея.

През 1900 година, когато аз за пръв път бях изпратен в Солун от Борис Сарафов, като представител на Върховния македоно-одрински комитет, с благородната задача да изгладя недоразуменията между тия две тела - Върховен и Централен комитет, в Солун имаше два български хотела: хотел "Вардар" и "Бошнак хан". Хотел "Вардар" беше по-скромен и там отсядаха повече простички дейци от Източна Македония, когато в "Бошнак хан" кондисваха повечето интелигентни работници - най-вече от Западна Македония, та чак от Албания.

Този хан беше широк, построен във френската махала, отвън с много скромен изглед, а отвътре доста удобен за пътника: широк двор, гостилница и много стаи - сравнително чистичко наредени, всяка от които има своята история, защото стените й са погълнали много тайни и много съзаклятия...
Съдържател на "Бошнак хан" беше бай Васил Мончев - един висок, жилав македонец, с мургаво лице, увиснали дълги черни мустаци, с поглед изпитателен, в който ще прочетеш, че тая душа много нещо таи, много нещо знае и от която тайната и най-големият мъчител и мракобесник не би могъл да я изчепка.
Бай Васил Мончев знаеше вече, че аз се казвам Антим Чакалов, знаеше за моята мисия и затова аз винаги бях под надзора на неговото будно око - да не попадна случайно и погрешно в някоя компания и да не се увлека в ентусиазиран младежки разговор.

А компаниите бяха много разнообразни: тук ще видите строгата фигура на Пере Тошев, който в качеството си на окръжен училищен инспектор винаги беше обкръжен с учители, на които даваше упътвания по учебното дело. Тук ще видите мълчаливия Христо Матов, които от време на време се мъчеше да пусне някоя шега всред компанията, събрала се около него. Тук ще видите веселия Иван Гарванов, който със своето шегобийство трупаше около своята маса младежи, дошли от всички краища на Македония по "търговия" или за "културни" цели... Тук ще видите Орцето, Кощанов, Шатев, Мечето - седнали на различни маси, като че се не познават. Тук ще видите оня вечно поставен на пост черен полицай, който добродушно и без всякакво подозрение гледаше на "веселите" компании и сякаш се чудеше защо са го поставили да наблюдава тия "весели" и "добри" хора, у които не подозира и не може да подозира нищо лошо.

А бай Васил Мончев, изправил се пред тезгяха, окото му се спира от маса на маса и следи внимателно да не изпусне някой нещо - също като учител, който следи учениците си при класно упражнение, да не преписва някой от съседа си или да си подсказват...

Търсене