Αναμνήσεις

Коцев, Христо: Из спомените му за атентатите от 1903 г.

БИА на НБКМ, фонд 589, а.е. 1, с.365 - 369

ЦК на ВМОРО давал на гемиджиите по 50 турски лири за работата, която вършат в продължение на 6 месеца. За да осъществят целта си, те ангажирали един дюкян с бакалски стоки срещу банката и от избата на дюкяна копаели към банката.

„Големият шум по улиците не даваше да се чуе подземния. Изкопаната пръст я изнасяха в гащите си и я изтръскваха в нужниците на близкия „Бошняк хан“. Надвечер излизаха и се разполагаха в някоя кръчма или ресторант, пиеха безшумно, за да заблудят полицията, която ги считаше за редовни пияници и за „зарарсъз адалар“...
На сутринта след атентатите „би рекъл човек, че се е свършил света или, че не само комитите, а и всички солунчани са избити. Само аз се мярках като сянка на улицата ...“.

По-късно Христо Коцев се скрива в къщата на учителката Йосифова, която излязла да разузнае и като се върнала му казала, че щом видят българин на улицата турците го бият с прикладите на пушките си, а гърците и евреите с дърва и камъни: „пребият човека и умрел неумрел го хвърлят на колата при другите .... По всички улици в чаршията хайка от турци, гърци и евреи [излезли] да ловят и убиват българите. Без да знаят нашите тръгнали по работа – да си отварят дюкяните и щом се покаже някой на главната улица, от невиделица почнат да се сипят върху му приклади, ножове, камъни – докато го прибият. Който е излязъл, не се е върнал...“. После турците тръгнали по българските къщи да ловят мъжете. „Имаше и полудели от бой и от страх... обиските и арестите продължиха цял месец, българин почти не остана свободен...“. 

 

Търсене