Θεατρικές, χορευτικές και καλλιτεχνικές εκδηλώσεις

Пътуване към сефарадската музикална традиция

Автор: Здравка Михайлова

В началото на септември 2014-та година (31 август-6 септември) в София се проведе Третото издание на Лятното сефарадско училище. Събитието бе в рамките на сефарадската лятна школа, основана и ежегодно провеждаща се някъде по света от известния специалист по ладино, професорът от Хамбург Михаел Студемунд-Халеви. Участници в нея са не само студенти от еврейски произход, а лингвисти и любители от цял свят, които проявяват интерес към този изчезващ език. През 2014 г. за пръв път школата се проведе в България, в къща-музей „Панчо Владигеров”, която не само предложи своето културно пространство, но и участваше с музикално събитие организирано от нея. То бе посветено на автентичната сефарадска музика, с която публиката се запозна от лекцията на солунския архитект, музикант и познавач на сефарадската традиция Никос Дзанис-Ginnerup. В препълнената зала на музея, освен хора от българската еврейска общност, имаше музиканти, музиковеди, балканисти, фолклористи, журналисти и др. Проявата стана възможна благодарение на организационния талант, активната подкрепа и професионализма на отговарящата за връзки с обществеността и мениджър проекти към музей „Владигеров” музиковеда Светлана Авдала и неговата директорка Надя Сотирова. Училището събира всяко лято младежи със сефарадски произход от цяла Европа и Америка, които изучават езика ладино и неговата книжовна традиция, програмата му включва също филмови прожекции, провеждането на тематични семинари, турове за запознаване с архитектурно-историческото наследство на стара София като град на съжителстващи в атмосфера на толерантност етнически общности и др.

Никос Дзанис-Ginnerup е с гръцко-датски произход, роден е в Атина през 1959 г., израснал е в Гърция, на остров Родос. Като юноша започва да свири на цариградска лира/кемандже (инструмент подобен на гъдулка), както и на критска лютня. Докато следва архитектура в Копенхаген, среща Юксел Ъшък (Yüksel Işık) от Централна Турция от когото се научава да свири на саз. През 1988 г. се премества в Истанбул, където усвоява от Ихсан Йозген (İhsan Özgen) майсторството да свири на кемандже. По същото време се научава да свири на лавта и тамбура. През 1993 се установява в Солун, където живее и работи и до днес като архитект, а продължава активно да се занимава и с музика. Изучава османската музикална традиция и нейното преплитане с музиката на балканските народи. От 1998 досега работи като архитект на свободна практика, има многобройни изяви като музикант, също така е колекционер и изследовател на сефарадска традиционна и религиозна музика. Освен появите му на солунска сцена, е изнесъл концерт „Сефарадски песни от Цариград, Солун и Смирна” с музикално трио „Звуци от Леванта”, съорганизиран от Еврейският музей на Гърция и Института Сервантес в Атина (25 ноември 2015), в рамките на изложбата на Давид Бенфорадо „Между звука и тишината” (до 4 януари 2016).


На специално посветената тематична вечер в музея „Владигеров” Никос Дзанис запозна публиката със своите търсения по следите на звуците, корените и взаимодействията на сефарадския фолклор с местните култури, най-вече с тези на Гърция и Турция, разгледани през призмата на по-общ балкански контекст. Той е и продуцент на диск (1997), (продукт на собствената му изследователска работа), със сефарадски песни от Салоника (Canciones Judeo-Espanoles de Salonica) с традиционна музика и религиозни песнопения, изпълнени от хазана на Солунската синагога Давид Салтиел (http://claude.torres1.perso.sfr.fr/GhettosCamps/Camps/Thessaloniki/CancionesJudeoEspanolesTesalonica.htm). През годините е участвал в многобройни музикални формации и записи на дискове като „En la mar ay una Torre”, „KIRMIZI GÜL» Efren Lopez, имащи връзка с Балканите и Близкия Изток.


Дълбокото познаване от страна на Никос Дзанис на тази материя отведе присъстващите в залата в Къща-музей „Владигеров” на музикално пътешествие из Източното Средиземноморие, чрез сравнително изследване на балканския регион с паралелни музикални прочити (Никос илюстрираше тезите си с музикални примери, прозвучаха стари записи на грамофонни плочи на 78 оборота, от началото на двайсети век) от личната му архивна сбирка. Той разказа и за собствените си приключения по пътя към откриването на музикални източници и на живи носители на тази традиция. Участието не солунския музикален изследовател грабна интереса на присъстващите, като накара някои от тях да затананикат българските варианти на звучащите на шпаньолски, гръцки, турски сефарадски записи, привнесе живост и цвят в програмата на Лятното сефарадско училище, хвърляйки един по-различен поглед към културата творена на езика ладино (шпаньолски или джудезмо/ джудео еспаньол). Това е език, чието разговорно и песенно наследство е много по-развито от литературното и книжовното.
Никос Дзанис представи значителен обем сравнително непознат, но важен материал, свързан с музикалните традиции и живота на сефарадските общности на Балканите отпреди Първата световна война, както и нейното еволюиране в следвоенния период. От петнайсети век в големите градски центрове на Османската империя на Балканите се заселват многобройни общности на испаногворящи евреи, които с течение на времето се интегрират в османското общество, в което идентичността се определя по религиозен признак, съставлявайки едновременно и неразделна брънка от локалната култура. Поради тази причина е понятно усещането за близост, което в гръцката публика извикват сефарадските песни, сливащи на старинния език на Сервантес цариградската музикална традиция с тази на тогавашния втори „престолен град” - Солун, и на други големи средища в Османската империя.
Беше хвърлена светлина върху непознати за широката публика образци на класическа турска музика в османска традиция (sanat muzik) със стихове на испански, кръчмарско цифтедели (от cifte=двойка - танц родеещ се с кючека), затворнически песенен фолклор, песни ознаменуващи началото на Шабата, песни на солунските тютюноработнички, химни изпълнявани в синагогата на испански. Дори върху песните ребетика, изпяти на този средновековен иберийски диалект, с елементи на каталонски, португалски и най-вече андалуски, който е и езикът на фламенкото… Става дума за песенно богатство, което днес, със смяната на поколенията полека-лека изчезва, тъй като малцина от тази общност са оцелели след изтреблението й по време на Втората световна война, и което трябва да бъде съхранено. Никос Дзанис прави това със сърце, вещина, музикална ерудиция, отвореност, съпричастност и респект към междуетническата толерантност, към която продължаваме да се стремим (и днес). 

Линкове към изпълнения на сефарадска музика с участие и на Никос Дзанис-Ginnerup:

https://www.youtube.com/watch?v=iBpQ8jSReso&feature=youtu.be 

https://www.youtube.com/watch?v=m62sbTEgtzU&feature=youtu.be 

https://www.youtube.com/watch?v=qYBoIj1wvLs&feature=youtu.be 

https://www.youtube.com/watch?v=IYDDtU4R4mg&feature=youtu.be 

Давид Салтиел: https://www.youtube.com/watch?v=9xLalL9FRYA 
https://www.youtube.com/watch?v=JkuPZy2cNrc 
Изпълнение на известната сефарадска певица Виктория Хазан (1896; Маниса, Турция - 1995,Ню Йорк):
http://www.sephardicmusic.org/artists/Hazan,Victoria/Hazan,Victoria.htm 

Търсене