The Bulgarians tell us

Видният български поет Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 г. в Солун в семейството на юриста Христо Атанасов Далчев. След Балканските войни цялото семейство се изселва в България, но поетът споменава Солун в стихотворението си "Кукувица", написано през 1963 г.

Резултати от анкетно проучване на тема "Средиземноморският град Солун за българите", проведено под ръководството на проф. дин Рая Заимова, в рамките на курс „Източно Средиземноморие и европейска модерност” (магистърска програма „Антропологически изследвания на Средиземноморието и Балканите: Италия – България”, ФКНФ, СУ „Св. Климент Охридски”)

Резултати от анкетно проучване на тема "Средиземноморският град Солун за българите", проведено под ръководството на проф. дин Рая Заимова, в рамките на курс „Източно Средиземноморие и европейска модерност” (магистърска програма „Антропологически изследвания на Средиземноморието и Балканите: Италия – България”, ФКНФ, СУ „Св. Климент Охридски”)

Резултати от анкетно проучване на тема "Средиземноморският град Солун за българите", проведено под ръководството на проф. дин Рая Заимова в рамките на курс по „Източно Средиземноморие и европейска модерност” (магистърска програма „Антропологически изследвания на Средиземноморието и Балканите: Италия – България”, ФКНФ, СУ „Св. Климент Охридски”)

СРЕДИЗЕМНОМОРСКИЯТ ГРАД СОЛУН ЗА БЪЛГАРИТЕ
Анкета, създадена и проведена под ръководството на проф. дин Рая Заимова в рамките на курс „Източно Средиземноморие и европейска модерност” (магистърска програма „Антропологически изследвания на Средиземноморието и Балканите: Италия – България”, ФКНФ, СУ „Св. Климент Охридски”)

Белчо Желев (1882-1957) е пепиниерист от Сливен и член на кооперация "Американска лоза". Той участва в българската делегация на Първия търговски панаир в Солун през 1926 г., където представя продукцията си. Благодарим на неговата внучка д-р Милена Маринова, която сподели с нас документи, картички и снимки, свързани с неговите пътувания и контакти в Солун. С документите може да се запознаете по-долу, а картичките са достъпни във Фотогалерия "Съвремие".

Доц. д-р Боян Бешевлиев, един от най-добрите български специалисти по историческа география, разказва за представянето на гр. Солун на картите от Древността до XV в.

Статията, която той ни предостави, е публикувана на английски език в Journal of the International Map Collectors' Society, London, 1991, 44. 7-10.

"Димо из Солун ходеше дребни си сълзи ронеше..." е началото на българска народна песен вероятно записана от стария странджански певец Тома Янчев. Песента се изпълнява в два варианта, които Ви предлагаме да чуете.

Най-ранните ми спомени датират от времето около 1911 година когато съм бил на четири-пет годишна възраст. Това бе през царуването на 34-тия султан Абдул Хамид II, известен под прозвището кървавият султан.
Живеехме в Солун, където баща ми беше учител в Българската девическа гимназия. И сега си го спомням с малка черна заострена брадичка и черни засукани на горе къси мустаци, според тогавашната мода, изискан, елегантен, с „пресно ударен на калъп“ фес. В онова време в турската империя, не само мохамеданите, а всички поданици на султана – християни, евреи и др., обезателно носеха алени фесове върху главите си. Само селяните ходеха с ниски „капета или калпаци, в зависимост от националната си носия.

Тежко е, не да се живее, а да се диша в тоя град лете, но аз го обичам. Обичам го, защото там са блеснали две звезди на славянския свят, звезди, каквито са Св. Кирил и Методий; обичам го, защото е люлка на славянските първоучители, отечество на славянската писменост; обичам го, защото в него е отворена първата българска печатница в новите времена, защото в него е излязал първия български буквар, напечатан не в странство, а у дома, в своя, българска, типография; обичам го, защото първото българско училище е отворено в него от девойка; обичам го, защото е Солун, прозорецът на Егейско море.

Атанас Шопов, Из живота и положението на българите във вилаетите. Пловдив: Търговска печатница, 1893, с. 169.

Имам познат, професор от катедрата по балкански езици в Аристотеловия университет.  Същият ми разказа как в началото на 90-те години тогавашния президент на БЮРМ Киро Глигоров изпратил официално писмо -запитване- защо не се изучава "македонския език" в техния университет, при положение, че имат катердра по балкански езици.
Отговорът на ръководителя на катедрата е бил: "Когато започнем да изучаваме и диалекти на балканските езици,тогава ще изучаваме и диалектите на българския" .
Незабравимо е !

Благодарим на г-н Илия Илиев за семейната история, която ни изпрати! По-долу публикуваме само тази част от нея, която е свързана със Солун, но ще използваме предоставения материал за изследванията си, които ще качим в рубриката "Публикации по проекта". Надяваме се да сме му полезни с информацията, че според екзархийското преброяване от 1907 г. единственото семейство с фамилия Гърбучев, което живее в Солун е това на дюлгера Георги Гърбучев, съпругата му Елена и петте им деца - Мария, Божия, Иван, Райна и Любица.

Баба ми по майчина линия Славка Николова Гърбучева и дядо ми Дельо Гърбучев са се преселили от Солун в България през 1912 г. Първоначално известно време са живяли в София, но после идват в Пловдив, тъй като, според мен, роднините на дядо ми идват в Пловдив. По това време са имали един син Андон, който е роден в Солун. В Пловдив им се раждат още 7 деца /Никола , Христо , Атанас, Мария, Цвета, Екатерина - моята майка, Надежда. 

Search