Persons

Теофано Калояни e гръцка писателка, родом от Солун. Тя носи името на баба си, която пък е родена в Пловдив през 1906 г. През 20-те години на XX в. семейството се изселва в Солун по спогодбата Моллов-Кафандарис.

Всъщност преселенията не са нещо ново за предците на Калояни, които са от еврейски произход и около половин век по-рано, някъде след Кримската война, напускат района на Одеса, за да се установят в по-толерантната към тях тогава Османска империя. Постепенно започват търговия, идентифицират се с гръцката общност в града „под тепетата" и се покръстват.

Самата Теофано обаче израства в Швеция, където родителите ѝ емигрират след преврата на Военната хунта в Гърция и последвалия режим на полковниците (1967-1974).

Трайко Андонов (1852 - ?) е железничар, роден в гр. Кукуш. Когато през 1871 г. започва изграждането на железопътната линия Солун-Скопие, деветнадесет годишният младеж Трайко започва да работи там. В строежа на железницата участват и западни железопътни инженери, един от които е унгарецът с дворянски произход Франц (Ферец) Хлоренс Чонка. Франц е участник в унгарската революция от 1848-1849 г., чиято цел била извоюването на независимостта на Унгария и отделянето ѝ от Австро-Унгарската империя. След като въстанниците са разбити, те организирано се оттеглят, заедно със своите семейства. Сред тях са и членове на семейство Чонка. Някои от тях се заселват в Америка, Франц обаче остава в Османската империя. Около 1850 г. в София закупува имоти в района между сегашния Лъвов мост и църквата Света Неделя. Превръща се и в дарител за строежа на църквата Света Неделя. По-късно Франц се включва в изграждането на железопътната линията Солун-Скопие. Именно там Франц Хлоренс Чонка се запознава с младия работник Трайко Андонов. Франц е впечатлен от уменията и трудолюбието на този младеж. В края на краищата го харесва толкова много, че му дава дъщеря си Констанца за жена.

Първоначално младото семейство живее в Солун. Раждат им се две деца, след което се местят в София. Но в къщата, в която живеят, избухва пожар, при който и двете им деца загиват. След този случай Констанца не желае повече да остане в София и семейството се мести обратно в Солун. Там им се раждат още няколко деца, но всички те умират скоро след раждането.

Прочетете повече за рода Андонови

Снимки: семеен архив Мария Проданова

Михаил Думбалаков (1882-1959) е роден в лъгадинското село Сухо, тогава в Османската империя, днес Сохос, Гърция. Брат е на революционера от ВМОК Димитър Думбалаков и на революционера от Вътрешната македоно-одринска революционна организация Трендафил Думбалаков - загинал геройски в битката на Ножот. Чичо му Трендафил Думбалаков е организатор на българската църковна борба в района и е убит от подкупен арнаутин. След убийството му семейството на Думбалаков се мести в Солун, където той учи в българската мъжка гимназия. През 1897 г. е заплашен с изключване след нападение с камъни над сръбския учител Илия Пейчиновски. Семейството му е подложено на натиск от властите след като брат му Димитър участва в Четническата акция на Македонския комитет в 1895 г. и, напускайки третия клас на гимназията, Михаил Думбалаков се мести в България. Установява се в Лом при брат си. По-късно заминава за Видин, за да продължи образованието си в тамошната гимназия. Скъсан по математика, бяга в София, където, по молба на брат му, Гоце Делчев му намира квартира, а Борис Сарафов урежда да бъде записан във Военното училище. Думбалаков обаче бяга и от Военното училище и е записан в Педагогическото училище в Лом от брат си, но след като той бива преместен на служба в Добрич, Михаил Думбалаков, довършва образованието си в Педагогическата гимназия в Шумен. Баща му и другият му чичо също са убити от турците.

Прочетете повече за рода Думбалакови

Спомени на Михаил Думбалаков за Солун (Из: "През пламъците на живота и революцията." Том I-ви и Том II-ри, София, 1933 - 1937 годинa)

Спомен на Мария Думбалакова, майка на Михаил Думбалаков, за първото българско училище в Пиргите, гр. Солун.

На снимката: Михаил Думбалаков (седнал) третият от ляво надясно. Снимка на четниците от Първа чета на Македоно-одринското опълчение под командването на Михаил Атанасов Думбалаков. Б.м., 17 септ. 1912 г. ЦДА, ф. 1898К, оп. 1, а.е. 148, л. 1.

Йосифов, Кузман Калев (1891-1983) е роден в Дебър (Македония) и произхожда от големия род Ошавкови. След като завършва основното си образование, на 15 години заминава за Солун да продължи в Солунската реална мъжка гимназия. Дипломира се през 1910 г. и постъпва студент по история в Софийския университет. Но избухва Балканската война, и Кузман веднага се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение с надеждата, че ще види Македония свободна. Сражава се на фронта и през Междусъюзническата война, и се уволнява като подпоручик през 1918 г. почти в края на Първата световна война.
След завършване на висшето си образование става учител по история във Врачанската мъжка гимназия. Във Враца се запознава с Мария Савова, също учителка по история, и двамата се женят през 1921 г. През 1923 г. се преместват във Видин, където преподават. В следващите години Кузман Йосифов последователно е директор на Ломската мъжка гимназия (1936-1938 г.) и Видинската девическа гимназия (1939-1943 г.). Завършва дългата си кариера като директор на Седма мъжка гимназия в София (1943-1948 г.)
Мария и Кузман Йосифови имат две деца лекари, – д-р Любен Йосифов и д-р Искра Баева.

Прочетете повече за рода Ошавкови

Кузман Йосифов в Солун (разказ от внучката на Кузман Йосифов - г-жа Мария Баева)

Кузман Йосифов: Спомени (разчетени, преписани, коментирани и допълнени от внучката на Кузман Йосифов - г-жа Мария Баева)

Диплома на Кузман Йосифов от Българската мъжка гимназия "Св. Св. Кирил и Методий" в гр. Солун 

Снимки: семеен архив Мария Баева.

Kyulyumov, Pancho Mishev (1874-1930) was born in Štip, in the family of Mihail (Mishe) Kyulyumov. In 1891 he graduated from the Second Class of the Štip School. In 1896 he married Vangelia Yane Vitlarova and together had 4 children. At the beginning of the 20th century, the family settled in Thessaloniki, where Pancho Kyulyumov worked as a merchant-commissioner at his own expense. He was a school trustee and a member of the Economic Commission at the boarding houses of the Bulgarian high schools in the city. After the Second Balkan War the family moved to Xanthi, and after the First World War – in Bulgaria.
In the photograph: P. Kyulyumov (seated) with his wife Vangelia, three of their children (Boyka, Todor, Boris), his brother Petar Kyulyumov and a boy servant. Thessaloniki, 1901, BHA of NLCM C IV 515

Read more about Kyulyumov Family

Memoir of Mihail Panchev Kyulyumov about his family

Sarakinov, Gheorghi Gatsev (1887-1971) was born in the village of Sarakinovo, Voden region. In 1903 he graduated from Thessaloniki Male High School (commercial courses) and was sent by his father to study in Leipzig. He returned to Thessaloniki and for the next six years until 1913, he taught at the Thessaloniki Male High School “St. St. Cyril and Methodius”. A member of the Internal Macedonian Revolutionary Organization, one of the founders of the Union of Bulgarian Constitutional Clubs in the Ottoman Empire, member of the Union of Macedonian Charity Brotherhoods in Bulgaria. After the Second Balkan War he settled in Bourgas, where he worked for the American company “Standard Oil” for 25 years. He participated in the First World War. During the Second World War he was sent by the Bulgarian Ministry of Defense to take care of the interests of the Bulgarians in Voden, but he was expelled because of a conflict with the German occupation authorities.
In the photograph: G. Sarakinov (in the first row, the first from the left) among teachers from the Thessaloniki Bulgarian Male High School. Thessaloniki 1907/1908 BHA of NLCM C VIII 8

Read more about Sarakinov Family

 

Константин Ст. Стателов (1855-1923) е роден в Лясковец, където родът му се преселва през XVII в. от Албания. Заминава със стипендия в Москва, за да учи педагогика и там се запознава с бъдещата си съпруга Елена Стаматова Думанова. През 1882 г. е назначен в Солунската мъжка гимназия като инспектор, т.е. възложено му е разпределението на часовете, надзираването на класовете и на поведението на учениците и учителите. Преподава там до 1889 г. като в различни периоди ръководи хора на гимназията, пансиона към нея и дори цялата гимназия след оттеглянето на Георги Кандиларов през 1888 г. По-късно се преселва със семейството си във Варна, където е учител и директор на Варненската гимназия, член на Управителния съвет на Българското търговско параходно дружество, собственик на книжарница.

Снимката е напревена през 1883 г. в Солун. Личен архив Юра Константинова

Елена Стаматова Думанова по мъж Стателова (ок. 1860-1925) е родена в с. Себища, Дебърско. Баща ѝ бил строителен работник, който починал на строеж преди раждането ѝ. Когато Елена била на две години, майка ѝ Румяна я дала за осиновяване на руснака Пьотр Щипщанов. През 1879 г. Елена завършва московската женска учителска семинария. В периода 1882-1888 е учителка в Солунската девическа гимназия. В Москва Елена се запознава и омъжва за Константин Стателов, с когото имат шест деца. Пет от тях са родени в Солун, но оцеляват само Александър, Олга и Борис. През 1898 г. семейството се установява във Варна, където се ражда най-малката им дъщеря Евгения.

Снимката на Елена Стателова е направена в Солун през 1887 г. и се съхранява в БИА на НБКМ, С 4055.

Tapkov, Dimitar Konstantinov (11.11.1842 - 1.06.1899) was born in Enidje Vardar (Giannitsa, Greece). He was a teacher in the Bulgarian Exarchate's schools in Lerin (1874-1876), in Prilep (1882) and in the Guiraud-Bertrand’s boarding school of the boys' high school in Thessaloniki (1882-1884). Dimitar Tapkov was supporter of the church union and had been teaching for about 20 years in the Bulgarian Catholic Seminary of the Lazaristes in Zeitenlik in the vicinity of Thessaloniki. He was buried in the city’s Catholic cemetery.

Read more about Tapkov Family

Gravestone and Testament of Dimitar K. Tapkov

Letter of application of Dimitar K. Tapkov

Portraits of Dimitar K. Tapkov and his wife

Dragan Dimitriev Tapkov (born on 6 January 1883 in Prilep and died on 31 January 1951 in Sofia) was son of a teacher-Uniate. He received his primary education in Thessaloniki from the St. Lazarists’ school (1) and his secondary education from the college of the same order (2, diploma). Dragan had been a teacher in Serres for a year and after that went to Italy. He graduated in architecture in Naples (diploma) and in painting in Rome (in 1904 or 1905). After his graduation he worked as a Bulgarian Exarchate’s teacher in the boys’ high school in Bitolya. He married in 1906. In the next year was a teacher in the high school of Skopje and from 1908 onward was a teacher in arts in the Bulgarian girls’ high school in Thessaloniki. After the unfortunate Second Balkan War, Dragan was sentenced to death by the Greeks. Together with his brother Kyril succeeded to hide in the Catholic college’s basement. The college’s principal got in touch with the commandant of a ship that arrived at the Thessaloniki’s port and negotiated the escape of the two brothers. They were safely transferred to the ship, dressed as Italian naval officers and pretending to be drunk. Dragan had stayed for a while in Venice and after that went to Bulgaria.

Тъпков, Кирил Димитриев (1885-1941 ) е роден в Солун на 11/24 май 1885 г. Брат му Драган е две години по-голям от него. Датите на раждането им са условни – 1883 г. за Драган и 1885 г. за Кирил, така както и останалите рождени дати на сродниците им. Кирил е кръстен в българската православна църква „Св. Димитър“ от свещеник Иван Маджаров Христов. Завършва мъжкия колеж „Св. Жан-Батист дьо Ла Сал“ (1901) на конгрегацията „Братя на християнските училища“ в Солун.

Димитър Шавкулов (1847-1935) е вторият син на Иван и Темяна Шавкулови. През 60-те години на ХIХ в. заедно с брат си Спиро отива на гурбет в Египет, където откриват малко ресторантче. По-късно започват успешна търговия с кожи, в която се включва целия род Шавкулови. Димитър пътува до Абисиния (Етиопия), за да търси кожи, а през 1879 г. заедно с братята си основават в Солун фирмата „Chafcouloff Freres”. Фирмата им се разраства бързо и те отварят кантори в различни градове на Османската империя, Египет, Франция и България.

 Димитър Шавкулов е женен за австрийката Леополдина Свобода (1869 - 1938), с която имат две дъщери - Олга, родена през 1894 г. и Теодора, родена 1901 г. Димитър има още три деца мулати – Георги (р. 1881 г.), Александър и Елена, родени в Абисиния от негова връзка с Абисинска княжеска дъщеря, която почива преждевременно от туберколоза. Димитър довежда трите си деца в Прилеп (изключително събитие за града тогава), а след това ги взима със себе си и в Солун. Александър и Елена умират в млада възраст също от туберколоза. Най-големият син Георги е изпратен за директор на фирмата в Мадагаскар, където прекарва дълги години.

Димитър Шавкулов е пръв председател на Благодетелното братство "Милосърдие" в Солун. След атентатите на гемиджиите през 1903 г. е арестуван и затворен в Бялата кула. След напускането на Солун през 1913 г. Димитър и брат му Никола се установяват в София и продължават търговията с кожи. В наетия близо до Орландовци цех започват производство на цървули и гьон, но бизнесът им запада поради променената политическа ситуация и конкуренцията на по-евтините, макар и по-неудобни гумени цървули, и през 1921 г. те са принудени да закрият фирмата си.

Прочетете повече за рода Шавкулови

Реклама на търговска къща Шавкулови

 На снимката: Димитър Шавкулов със съпругата му Леополдина и дъщеря им Олга. Солун, 1900 г. Семеен архив Шавкулови. Справката е написана от г-н Дойчин Станчев, правнук на Никола Шавкулов.

Page 1 of 2

Search