Families

Думбалакови

 

Родът Думбалакови произхожда от село Сухо, Солунско. Бащата умира рано. След убийството на чичото, Трендафил Думбалаков, семейството на Думбалаков се мести в Солун. 

Семейство Думбалакови имат трима сина: Димитър, Михаил и Трендафил, и една дъщеря – Злата.

Прочетете повече за Михаил Думбалаков

Спомен на Мария Думбалакова, майка на Михаил Думбалаков, за първото българско училище в Пиргите, гр. Солун.

Спомени на Михаил Думбалаков за Солун (Из: "През пламъците на живота и революцията." Том I-ви и Том II-ри, София, 1933 - 1937 годинa)

Снимка на Димитър, Михаил, Трендафил и Злата Думбалакови заедно с майка им Мария Думбалакова. Б.м., Септ. 1900 г. ЦДА, ф. 1898К, оп. 1, а.е. 112, л.1

12019291 001 m

 

Dumbalakovi gryb

Майката, Мария Атанасова Думбалакова, завършва гимназиалното си образование в Солун. През 1894 г. е назначена от светата Екзархия за учителка в първоначалното българско училище в Пиргите (краен квартал на Солун) още преди то да бъде официално открито.

*

Майор Димитър Атанасов Думбалаков е роден на 21 март 1872 г. в с. Сухо, Солунско. Началното си образование получава в гръцко училище. От 1884 г. учи в българско училище в Солун, където се запознава с Борис Сарафов и Гоце Делчев. След завършване на V-ти клас тримата се записват във Военното училище в София. През 1894 г. Димитър Думбалаков е произведен в чин и заминава за Солун, където се запознава с Даме Груев и Пере Тошев, оказали голямо влияние върху формирането на революционните му възгледи. Напуска българската армия през 1895 г. за участие в четническата акция и сражението при Доспат. През 1896 г. се връща в редовете на армията, като същевременно работи по изграждането на офицерските братства. Член е на ВМОК – Китанчев и Б. Сарафов. Заедно с Борис Дрангов сътрудничи активно в подготовката на Джумайското въстание през 1902 г., като сам участва в него. По време на Илинденското въстание през 1903 г. Димитър Думбалаков е началник на Неврокопския отряд. Като такъв участва в сраженията срещу турските гарнизони край селата Кремен и Обидим. През 1912 г. Димитър Думбалаков е един от организаторите на Македоно-Одринското опълчение и по-късно е назначен за командир на 3-та Солунска дружина на опълчението. След Балканската война се отдава на журналистическа дейност, като статиите му са посветени предимно на борбите за освобождение на Македония и Одринско. Участва в Първата световна война като командир на 2-ра дружина от 3-ти македонски полк. Убит е при преследване на разбити френски части при Хозурат на 31 окт. 1915 г. Погребан е в двора на църквата в гр. Велес.

*

Михаил Атанасов Думбалаков е роден през 1888 г. в с. Сухо, Солунско. Бил е подпредседател на Габровската априловска чета по време на въстанието 1902 г. През 1912 г. е воевода на чета в Лъгадинско и околийски началник. През 1913 г. е назначен за началник на I-ва Македонска чета. През 1934 г. след преврата на 19 май е интерниран в Омуртаг за участието му в националноосвободителното движение. Починал през 1959 г. в София.

*

Трендафил Атанасов Думбалаков е роден през 1889 г. в Солун. Като юнкер във военното училище се включва в националноосвободителното движение на Македония. През 1906 г. напуска училището и заедно с други юнкери се отправя за Македония. По пътя са задържани и върнати в училището. По-късно обаче отново напуска училището и се записва в четата на Хр. Цветков, заминаваща за вътрешността. Четата е открита от турците и при сражението на връх „Ножот“ на 15 юли 1907 г. загиват 54 души, като последните четници взривяват бомби под себе си. Там загива и Трендафил Атанасов Думбалаков.

Search