Families

Алексови (Алексиеви)

Родът Алексови води началото си от Янко и Султана (Станка) от с. Родоеща (Радоища), Дебърско. Техен син е Алекси Янков Богданов (1849-1939), но е вероятно да са имали и други деца. Известно е, например, че Трайче Спасов и брат му Анастас, братовчеди на децата на Алекси, също са били членове на ВМОРО. След 1913 г. се установяват в Лозана, Швейцария, където откриват семейна фабрика за кисело мляко. За Трайче се знае, че създава семейство в Лозана и през 1927 г. вече има две деца – Люба (Lucienne) и Александър.

Прочетете повече за Яков Алексов Янков

Прочетете повече за Богдан Алексов Янков

Снимките и данните са от семейния архив на рода, любезно предоставени от г-жа Люба Алексиева.

 

 

Трайчо със съпругата си и двете им деца Люсиен и Александър.

 

  

Алекси Богданов е строител и често пътува на гурбет в Солун, Цариград, Александрия и др. Той и съпругата му Георгена имат три деца: Яков Алексов Янков (1877-1913), Селвия Алексова Янкова и Богдан Алексов Янков (1881-1953). През 1884 г. семейството се преселва в Солун, където бащата и най-малкото дете Богдан се занимават със строителство, а най-големият син Яков (Яковче) работи като учител. Селвия се омъжва за Наум Арсонов и остава да живее със семейството си в Солун и след Междусъюзническата война.

 

Селвия и Наум Арсонови, Солун, 03 март 1909 г.

 

 

Яков и съпругата му Мария Попиванова (1884-1957) от Гевгели имат три дъщери: Александра (1910-1981), Георгена (1911-1932) и Благородна (1912-1997), всички родени в Солун и починали в София. Последният спомен на Мария от съпруга ѝ е как той стои пред огледалото вкъщи, слага си бомбе и пее „Сбогом, прощавай, невесто мила, аз отивам в незнаен край“. След убийството на Яков (1913), вдовицата с трите деца се преселва в България. Момичетата учат в девически пансион за деца сираци, бежанци от Беломорието, под патронажа на царица Йоанна.


 

Яков и Мария (с едно от шаферчетата) – на сватбата им 

  

 

Мария с трите ѝ дъщери: Георгена (долу, дясно), Александра (ляво), и Благородна (горе, средата)

 

 

 

Трите сестри: Георгена (ляво), Александра (дясно), Благородна (средата)

  

Богдан се жени за Петра Тальокова (1890-1976) от с. Куфалово. Нейното семейството: баща – Христо, майка – Катерина и брат – Димитър, също в началото на ХХ в. се установява в пристанищния град. Учител в началното училище в Солун е Яков Янков, нейният бъдещ зет, когото тя си спомня като винаги спретнат и елегантен, строг и взискателен. Богдан и Петра имат 7 деца: единственото им момиче Свобода е родена в Солун, но умира много мъничка – през 1914 г. в София. Останалите 6 момчета са родени след преселването на семейството в София. Кирил (1915 - 1992) е завеждал администрацията на Института за гората; Алекси (1919 - 1986) е бил директор на флотационната фабрика (ГОРУПСО) в Кърджали, а близнакът му Благой умира още през 1922 г.; малък, през 1928 г. умира и Михаил; Яков (1923 - 2016) е завеждал администрацията на Предприятието за геофизични проучвания и геоложко картиране в София, а Стоян (1931-1994) е бил шофьор. Въпреки преживените неволи, до края на живота си баба Петра с много любов разказва на внуците си за Солун.

 

 

 

Богдан

  

 

Петра и Богдан с един от синовете (вероятно Кирил)

  

Братът на Петра – Димитър се жени за Карамфила Христова и семейството им също се преселва в София. Двете семейства построяват Курубаглар (сега кв. Лозенец) две къщи една до друга със сравнително големи дворове, където са живели техните деца и внуци.

 

 

Петра и Карамфила (жената на Димитър) – двете зълви с децата: Кирил (горе, ляво), Георги (горе, дясно), Тодор (долу)

  

Част от фамилията Тальокови се заселва в Несебър. Известно е, че един от нейните основатели - Никола през 1897 г. дава част от къщата си в Куфалово за създаване на първото българско училище там.

Search