Literary exchanges

Сдвояване между български и гръцки митове

Автор: Здравка Михайлова

На 18 декември 2017-та година зала „Мелина Меркури” в Музея за византийска култура в Солун стана място на отдавна очаквана българо-гръцка литературна среща. Събитието бе организирано по Комуникационната стратегия на Министерство на външните работи на България от Генералното консулство на България в Солун, с подкрепата на музея, чието ръководство оцени възможността да включи съвместната българо-гръцка проява в своя културен календар. Присъстваха директорката на музея г-жа Агатоники Цилипаку, директорката на бюрото на Атинската-Македонска телеграфна агенция (АПЕ-МПЕ) в града на Термаическия залив, журналистката София Пападопулу.

 

Академичната и университетска общност бе представена от Стефания Мардзимеки, преподавателка по български език и култура в Катедра „Балканистика, славистика и ориенталистика в университета „Македония”; Валентина Ванчева, преподавателка по Практически български език, История и култура на България, Методика на преподаването на българския език като чужд в университета „Демокрит” в Комотини, както и от Анна Калинчева, преподавателка по история и цивилизация, география и икономика в Българското неделно училище към Атонската обител „Св. вмчк Георги Зограф“, Солун, която е номинирана за званието „Българка на годината- 2017” присъждано от Държавната агенция за българите в чужбина. Сред гостите бяха дипломати, студенти-българисти, ученици.

Събитието бе открито с встъпителни думи от Генералния консул на България в Солун г-н Владимир Писанчев, който подчерта значението на културния обмен за опознаването на духовния хоризонт между двата съседни народа. Насърчаването на литературния превод като начин за общуване между българи и гърци и изравняването на неравнопоставеността между преводната продукция, представяща гръцки автори на български език (от петдесетте години до днес са преведени стотици гръцки автори), и присъствието на българската преводна литература на гръцкия книжен пазар (четирийсетина заглавия за същия този период, с основна заслуга за това през последните две десетилетия на атинските издателства „Кедрос” и „Ливанис”) също бе акцент при откриването на вечерта.
На пръв поглед едва ли има допирни точки между класически български автор, литературна величина като Йордан Йовков и съвременна гръцка писателка като Теофано Калояни, които да обясняват представянето им под една тематична стряха. Онова, обаче, което сдвоява тези толкова несходни писатели, бе мотивът за балканските легенди и митове. Тема на вечерта скъсяваща разстоянията между двамата автори бяха приказното разказвачество, балканските легенди и митове и прекосяването на литературни и езикови граници. Тя препращаше и към разговор за изкуството на превода и неговите предизвикателства, освен за съдържанието на двете представяни книги - Θρύλοι του Αίμου, заглавието с което излизат в Гърция „Балкански легенди и митове” от Йордан Йовков (изд. Стамулис; 2016; прев. Христина Марку, Зои Политу и Маркос Албанис) и „Смъртта на рицаря Челано и други истории” от Теофано Калояни (изд. Сиела, 2013, прев. Здравка Михайлова).
Встъпителни думи към представянето на двете издания бяха казани от филолога от Комотини Катерина Схина, която направи задълбочен прочит на ролята на литературния превод като средство за общуване между културите с цел опознаване на културния хоризонт и духовната нагласа на Другия, на съседа. Авторката Т. Калояни, специално гостуваща от Атина за събитието, и преводачите прочетоха откъси от двете книги.

Предлагаме ви откъс от книгата "Смъртта на рицаря Челано и други истории", публикуван в сп. "Лик", бр. 10, октомври 2012 г.

 

 

 

Search