The Bulgarians tell us

Анкета - Крум Георгиев

Резултати от анкетно проучване на тема "Средиземноморският град Солун за българите", проведено под ръководството на проф. дин Рая Заимова, в рамките на курс „Източно Средиземноморие и европейска модерност” (магистърска програма „Антропологически изследвания на Средиземноморието и Балканите: Италия – България”, ФКНФ, СУ „Св. Климент Охридски”)

Въведение
Анкетата е проведена между 22 и 24 май 2017 г.
За формат е избрано google forms запитване, линк към което е разпратено на произволно подбрани мои приятели от фейсбук. Линкът е придружен от следния анонс:
Бихте ли отделили 10 минути да попълните тази кратка анкета, касаеща културната история на град Солун?
В рамките на 48 часа 20 човека са отговорили на въпросите.
Резултати от анкетата
1. Били ли сте в Солун?
Пет човека сред анкетираните не са посещавали Солун. Сред останалите петнадесет четирима го намират за уникален и ненапомнящ на никой друг средиземноморски град, в който дори биха живели. Сходства с типичните средиземноморски градове споменаватдевет човека, изтъквайки географското положение, климата, архитектурата и градоустройството на града, крепостните стени, богатата история, културните забележителности, крайбрежната променада с кафенетата, гледащи към морето, хаотичността и трафика, мудността на хората. Трима са открили за себе си конкретни аналози на Солун в лицето на градовете Виня дел Мар в Чили, Неапол в Италия и Марсилия във Франция.
2. Знаете ли някакъв факт от историята на града?
Осем сред анкетираните не познават никакви факти от историята на града или твърдят, че са ги забравили. Останалите са отговорили утвърдително. Четирима от тях говорят за атентатите в Солун, като от тях един ги е ситуирал темпорално в 1903 г., други споменават, че ги свързват с българските комунисти-анархисти или с Македонското революционно движение. Един от анкетираните е обърнал внимание на произхода на града като античен, столица на Тесалия, а друг е посочил Свети Димитър като негов светец покровител. Трети е запомнил, че са хвърляли хора от Бялата кула. Но болшинството от запитаните са споменали факти, обвързващи историята на града с България. Ето някои от тях: „Солун е град, който в исторически план е много свързан с българската история. По времето на цар Иван Асен II е бил в пределите на България. По време на Балканската война, войските на цар Фердинанд стигат до северните части на града. По това време е имало бъргарско командване в града. В Солун е създадено гимнастическото дружество Юнак, имало е и българска болница "Солунски български червен кръст".”, „За кратко е бил под българска власт през Средновековието”, „1224 година е превзет от Теодор Комнин”, „Цар Калоян прави опит да го превземе, но е убит пред стените на града. Бил е част от Епирското деспотство и Никейската империя, през 13 -ти век кръстоносците го превземат и основават маркграфство.”. Само двама от запитаните посочват града като родно място на солунските просветители св.св. Кирил и Методий.
3. Знаете ли кой е основал Солун?
12 от 21 човека отговарят с не. Останалите дават разнопосочните отговори, шест посочват македонския цар Ксандър (един е добавил годината 315 пр.н.е), двама – Филип Македонски, един говори за македонски цар, без да уточнява името му. Трима знаят, че оригиналното име на града е Тесалоника, според двама е кръстен на сестрата на Ксандър, а според трети – на съпругата му.
4. Чували ли сте/чели ли сте нещо за солунската митница?
Осем са отговорили отрицателно. Един знае само, че до нея се намирал «култовият квартал Лададика». Останалите са дали положителен отговор, като някои не са допълнили какво точно знаят за нея. От другите разбираме, че я свързват най-вече с Алеко Константинов и цикъла му «Разни хора, разни идеали». Въз основа на фейлетоните я асоциират и описват като: «източник на келепир», «мечтата на всеки политик отпреди век», «нещо, свързано с вдигане на таксите през Средновековието», «синоним на корупция в големи размери, място, където се печелят лесни пари, на което един от героите на Алеко пожелава да стане управител», «работно място за хора с вила на Охридското езеро».
5. Бил ли е Солун някога в границите на българската държава? Кога?
Шестима са категорични, че Солун никога не е бил в пределите на българската държава, а трима признават, че не са сигурни. Останалите дават утвърдителен отговор, като само седем се ангажират с периодизация - трима указват като период управлението на цар Симеон Велики, а трима - това на Иван Асен II, по време на което Епирското деспотство, включващо по онова време Солун, става васална територия на България. Един е указал като период Средновековието (12-13 в.)
6. Знаете ли кой е основал църковната институция в Македония?
Масова неосведоменост по темата демонстрират анкетираните. Само шест от двадесетте отговарят положително – четирима посочват апостол Павел за основател на църковната институция в Македония, един споменава Наум Спространов, а един не е уточнил име.
7. Защо в Солун има храм, посветен на светите братя Кирил и Методий?
14 човека са чували, че Солун е родното място на светите братя, от които един уточнява, че баща им е бил от Солун. Един смята, че са живели там. Четирима са заявили, че не знаят причината за издигане на храм, посветен на св.св. Кирил и Методий в Солун, а един е обяснил, че «храмът е твърде нов и е построен със средства на гръцката и руската православни църкви.»
8. Знаете ли кой е родният град на Кемал Ататюрк и нещо свързано с къщата му?
Отново е наличен масов отрицателен отговор на въпроса. Само шестима от анкетираните са посочили Солун като родно място на Кемал Ататюрк, като някои от тях са уточнили: «Къщата му е музей със свободен вход. Има малка експозиция посветена на Ататюрк, както и стая, в която се е родил и има надпис, че това се е случило именно там. Може и вие да се снимате.», «Смята се, че К. Ататюрк е роден в Солун, но съвсем неизвестен е фактът, че всъщност, той е осиновен», «къща-музей, гръцкото правителство я дарява на турската държава».
9. Чували ли сте нещо за солунските български гимназии?
Осем от запитаните не са чували нищо за български гимназии в Солун. Дванадесет са отговорили с да. Четирима от тях са чували за Мъжката гимназия «Св. Св. Кирил и Методий», а трима за девическата гимназия «Свето Благовещение». Един от тях уточнява, че това са били първите гимназии в Македония и допълва към тях българска католическа и българска търговска гимназии. Един отдава причината за наличието им на факта, че «...Солун е бил град със смесено население (гърци, турци, евреи и българи докато е бил част от Османската империя)», а други двама споменават, че в периода преди и около Освобождението богатите българи са изпращали децата си да учат именно там. От един от анкетираните научаваме, че гимназията в Благоевград е приемник на Българската мъжка гимназия в Солун, а друг смята, че името на столичната улица «Солунска» е свързано по някакъв начин с тези гимназии.

Search