Others

Откъс от книгата на Авраам Бенароя относно създаването на Социалистическата работническа федерация в Солун през 1909 г.

През тази епоха между българите в Солун се появиха такива социалисти, които пропагандираха идеята за свързване на всички работнически сили в Солун в една социалистическа организация. Те приеха създаването на общ работнически клуб. Идеята бързо даде плодове. Пет – шест тютюноработници евреи със секретар Самуил Саади, малко печатари с Бенароя, търговски служители, между които Алберто Дасса, шивачи с Авраам Хасон, общо около 30 човека, създадоха първия работнически клуб между евреите...

Социалистическата българска група, която беше по-малка по численост и влияние от Федерацията (Φεντερασιόν), но по-добре социалистически подготвена, не възприе сътрудничеството с масоните. Това действие на Федерацията, заедно с несъгласието на българската група относно вида, който трябва да има организацията на социалистите, тоест дали трябва да е федеративна организация или единна социалистическа партия, затрудняваше договарянето на двете организации. Действително тогава покълнаха отново търканията между българите и евреите социалисти, но и вътре във всяка една от двете организации. Вътре във Федерацията се появи групата, ръководена от шивача Авраам Хасон, която имаше същото мнение като българските социалисти и в този момент заплаши и тя съществуването на Федерацията.

Неотстъпчивите от българите, повечето от които бяха свързани със социалдемократическата партия (тесни) на България, прекъснаха преговорите с Федерацията и сформираха свой социалистически център. Малкото останали симпатизанти на Федерацията бяха привърженици на другите две социалистически партии в България (на „широките” и на „отцепилите се тесни” или „либералите”) и местни работници. Към тях, осем или девет човека, се числяха журналистът Тибер, а също и Николчето, служител в голям търговски магазин в града (и двамата по-късно емигрираха в България, където се присъединиха към Комунистическата партия). Тези хора се записаха за членове на Федерацията.

Αβραάμ Μπεναρόγια, Η πρώτη σταδιοδρομία του ελληνικού προλεταριάτου, Κομμούνα, 1986, σ. 46-47, σ. 51-52.

Search