Literary exchanges

Български стихове и разкази в Каламария

Автор: Здравка Михайлова

През 2013-та година фестивалът „Край морския бряг” (названието е Омирова фраза) на солунската община Каламария се сдоби и със своя литературна сцена. Новото в това негово поредно издание бе поканата за участие и към автори от чужбина. В превод на гръцки прозвучаха стихове на Надя Радулова и разкази на Тодор Тодоров от България, откъс от последния роман ”Моторетките” (2008) на шведския писател Ян-Хенрик Шван, творби на турския поет Мехмет Али Йозчобанлар. Трийсет поети и прозаици – 25 гърци и петима чужденци (един от които икономически емигрант от Албания, който живее в Солун и пише на гръцки), участваха в изданието на „Логотехники скини” (Литературна сцена), състояло се от 13 до 15 септември в общинския театър на Каламария „Мелина Меркури”, с вход свободен за публиката.

 

Организатор и двигател на „Литературна сцена” е Йоргос Кордоменидис, издател на едно от най-авторитетните литературни списания в Гърция – „Ентефктирио” (място, салон за срещи). При откриването на фестивала бе подчертано, че в трудна икономическа обстановка те все пак са съумели да не предадат институцията (най-големия фестивал за музика и изящни изкуства в Северна Гърция) „Край морския бряг”, която има почти двайсетгодишна история. Бе направен паралел със стихотворението на Кавафис „Стени”: „Как не видях кога са зидали стените!”…”Как гърците не забелязахме, когато кредиторите са иззидали стени около нас?” Каламария вижда своята роля в това да се опита да съхрани целостта на социалната тъкан и да има визия за града като единна културна сцена. А на въпроса кому посред криза е потрябвал литературен фестивал единият от отговорите, които даде Кордоменидис е: „Понеже всички имаме нужда да се опрем на нещо, да намерим утеха за живота, който вече не е такъв, какъвто го знаехме”.

Преди да прозвучат на езика на домакините стихове от поетичните й книги „Памук, стъкло и електричество” (2004) и „Бандонеон” (2007), поетесата Надя Радулова благодари на организаторите, публиката и преводача за възможността да участва във фестивала и да чуе за пръв собствените си текстове на гръцки. „За мен това е не само превод, но и своеобразно завръщане към „праезика”, оставил огромни културни и лексикални следи върху родния ми език”, каза тя. Превеждана на различни езици, заедно с подбор стихове от трима други български поети – Георги Господинов, Васил Видински и Кристин Димитрова, нейни творби са издадени в антологиите Balkan Exchange (Великобритания, 2010) и At the End of the World (2012). Академичните й интереси се свързват със сравнително литературознание и пол/ родовите изследвания (Gender studies) и са разработени в дисертационния й труд „Фигури на женствеността” в литературния модернизъм. 

Прозвучаха в превод и оригинал и разказите на Тодор Тодоров от сборниците му „Приказки за меланхолични деца” (Сиела, 2010) и „Винаги Нощта” (Сиела, 2012). Писателят определя себе си като любител и идеолог на нощното четене, но със сигурност може да се каже, че е майстор на нощното разказване. Паноптикумът на неговия многообразен свят е изпълнен със съновидения, призрачни същества, неочаквани обрати, мистериозни случки, иронични намигвания, всичко това поднесено с поетичен усет към езика и ерудиция, която предполага професията му на преподавател по средновековна и ислямска философия в Софийския университет.

Search