The Greeks tell us

„Светлината идва от Солун”, разговор с Панайотис Камбанис

Д-р Панайотис Камбанис от Музея за византийска култура в Солун е завършил е археология в Белградския университет и е защитил докторска дисертация в Тесалийския университет във Волос. Владее сръбски, хърватски, английски, има познания по руски и български език. Той е научен редактор на каталога [2015 г.] на изложбата „Светлината идва от Солун” (31/01/2014-31/01/2014), която отдава почит на града като родно място на Кирил и Методий и е създадена в рамките на честванията от навършване на двайсет години откак Музеят за византийска култура за пръв път отваря врати за солунската публика
Здравка Михайлова разговаря с д-р Камбанис за основните акценти на експозицията и каталога.

П. Камбанис: Експозицията, която бе преди всичко фотографска, представя събитията, случили се през средновизантийския период (8-ми – 12-ти век), приноса на Солун - родното място, където са се оформили личностите на Кирил и Методий, духовния и културен фундамент на Константинопол - „пъпът на света” по онова време, дипломатическата, мисионерската и цивилизационна дейност на двамата равноапостоли сред славяните в днешна Централна Европа, както и техния принос за създаването на глаголическата азбука, с помощта на която са успели да предадат на славяните цялата поетична вселена на византийските литургични текстове, на откъсите от Евангелията и Деянията на Апостолите, на каноническите и юридически текстове, както и на беседите на великите Отци на Църквата. Особено място, както можеше да се очаква, бе отредено на създаването на кирилската азбука от техните ученици и на последвалото постепенно „византинизиране” и „християнизиране” на славяните.

Делото на Кирил и Методий – създаването на азбуката – има не само религиозно, политическо и дипломатическо значение, а преди всичко духовни и цивилизационни измерения, тъй като поставя темелите за развитие на всички славянски народи, които благодарение на силата на писаното слово достойно се нареждат сред най-старите народи в Европа. Тези аспекти бяха разгледани на научния конгрес по повод 1150 години от Моравската мисия на Кирил и Методий?

П. Камбанис обобщава изводите от него:
Всичко ново, което се случва - изложба, каталог, монография, конгрес, би трябвало да бъде винаги добре дошло стига да дава, доколкото е възможно, отговори на въпросите от миналото и да поражда нови въпросителни за следващите поколения изследователи. Всички науки, които се занимават с миналото, трябва да забравят точките и да използват всички останали препинателни знаци, като въпросителни, удивителни, запетаи. Няма по-опасна интелектуална арогантност от тази да се слага точка на някоя глава от историята. Имам предвид да приемаш, че „щом си го написал ти, значи е така. И точка. Не е необходимо никакво подхвърляне на съмнение и по-нататъшно изследване”.
Тук бих искал да спомена и вашето участие в програмата на музея, чрез лекцията „Кирилската писменост като начин за духовно общуване: преводите на гръцка книжнина (литература) на български език” ти ни предложи поглед към миналото, посвещавайки ни в тайните на преводите от гръцки език с кирилски букви, от девети век, (когато учениците на Кирил и Методий продължават делото на своите първоучители), чак до наши дни, когато съвременните гръцки автори се радват на предпочитание и уважение от страна на българската читателска публика.
Експозицията бе обогатена с внимателно подбран археологически материал, който ни поведе на пътешествие в едно многоизмерно пространство, като ни предостави възможността да имаме визията и да преживеем частица от всекидневието на хората от миналото. Археологическите находки, които представляваха внушителната и многообразна съвкупност на експонати от средновизантийски Солун и на неговия по-широк район, имаха за цел да откроят, доколкото е възможно, атмосферата на епохата чрез импозантността, която те изразяват, както и да превърнат Времето в отключващо размисъл понятие за преразглеждане на житейските ценности.

Това прозрение поражда въпроса как се съотнася напластяването на знания, придобити чрез историческите изследванияу с нашето съвремие?

П. Камбанис: В наши дни, когато почти всички живеем в лабиринтоподобна действителност, все по-належаща става потребността да свържем културата, която сме наследили, с нашия собствен живот, да прехвърлим мостове между „…миналото, сегашното и бъдното…”, както пише английският поет нобелист Уилям Бътлър Йейтс през 1927 година, в произведението си „Плавайки към Византия”.
Девети век, времето в което са живели и развивали дейността си Кирил и Методий, представлява вододел, както за Изтока, така и за Запада.
Бедата за историята е, че докато миналото наистина се е случило, онова, което се е съхранило от него не е нищо повече, освен записките, които някой си е водил за него. Обикновено това са победителите, тъй като войните играят решаваща роля през цялата човешка история, а мемоарите и хрониките се пишат от онези, които не са загинали в тях.
Четири са важните събития, които би трябвало да ни занимаят на изложбата, в каталога и на конгреса. Първото е кризата на иконоборческия период, която променя отношенията между Държава и Църква.
Другите три събития са трите схизми между Запада и Изтока. Религиозната, която е и най-известната, географската, когато славяните завладяват централноевропейските територии и по същество разделят империята на две, и особено политическата, когато Карл Велики е коронясан като император на Западната Римска империя. Дотогавашният едноглав орел, символ на Римската империя, става двуглав и вече представлява нейната Източна част, която постепенно започва да се оформя като Византия.
Всеки път, когато изгасват светлините на една изложба, единственото, което остава е каталогът. Той ще съхрани посланието й и след нейния край. Както всяка една изложба, така и „Светлината идва от Солун” имаше четириизмерна цел. „Продуктът”, който произвежда една институция като Музеят за византийска култура, трябва да бъде преди всичко културен, но същевременно и с образователна и туристическа стойност, а в известен смисъл да има и „дипломатически” измерения. Всички, които допринесохме за случването й, вярваме, че наред с паралелните към нея прояви изложбата постигна целите си.

Search