Families

Митровски (Μήτρας)

Родът Митровски води началото си от Христо и Евангелия, родени през първата половина на XIX в. в село Себишча, Дебърско, понастоящем в Албания. Селото е планинско и няма условия за селскостопанска дейност, поради това Христо, както повечето мъже от селото, се препитава със строителство. Семейството има трима сина – Александър (около 1865 – преди 1922), Георги (1870-1922) и Атанас (1873-1940), и една дъщеря – Босиля (1874-?). Вероятно около средата на 70-те години на XIX в. Христо почти нелегално прекарва децата си през албанския „рекет-контрол“. Така наричали въоръжените албанци, които от върха на хълма контролирали движението на майсторите строители и събирали такса допускане до трудова строителна дейност. Христо сложил децата в кошовете на магарето, покрил ги с черги и тор, и на въпроса на албанеца къде отива, отговорил, че отива да хвърли гюбре (тор) на нивата. Така семейството се озовава в Солун, където трите момчета започват да се учат на занаят.

Прочетете повече за Атанас (Тане) Митровски

Прочетете повече за Георги Митровски

Прочетете повече за Петър Далкалъчев

Снимки: Личен архив Митровски / Далкалъчеви

 

1 Mitrovski Brothers

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На снимката: Братята Митровски (от ляво надясно: Атанас, Алекса (седнал) и Георги). Снимка: Личен архив Митровски / Далкалъчеви

Братята Митровски стават строителни предприемачи, построили множество частни и обществени сгради в османския Солун. Те строят заедно с прочутия италиански архитект Виталиано Позели сградата на османската гимназия (сега Философски факултет на Солунския университет), военното окръжие с казармите, мелницата на братята Алатини, хотелите „Ньоньо“ и „Англетер“. Смята се, че са участвали в строежа (реконструкцията) на всички български църкви в Солун и релсовата част на солунския трамвай. Най-големият и най-талантлив от тримата братя е Александър (Алекса), който пътува на гурбет до Цариград, а за строежите си в Солун е награден от османската власт със "Златен ключ на град Солун". След като първата му съпруга дебърчанка умира от туберкулоза, Алекса започва да попийва, но скоро се жени повторно за Евлалия, с която живее до смъртта си. Родът на братята строители Митровски очевидно има добър социален статус в Солун. Знае се, че при строежа на сградата на османската гимназия (Идадие) братята плащат 100 жълтици собствени средства на работниците, тъй като се налага копката за основите на сградата да е по-дълбока от предвидената. В рода се разказва, че по Великден трите домакинства се събират и боядисват 3000 яйца, които после изпращат на хората, с които ги е свързвала строителната им дейност. Семейството обаче понася тежък финансов удар по време на Балканските войни, когато гръцките власти конфискуват сграда на османската общинска болница (днес болница „Св. Димитър“) за чиято реконструкция братята са ангажирани, но не успяват да си върнат вложените в нея средства. Тримата братя живеят в собствена триетажна къща в централната част на османския Солун, в енорията на екзархийския свещеник Христо Шумаров. Домът им е близо до триумфалната арка на император Галерий и мястото, където днес се намира църквата „Παναγία Δεξιά“.

 

4 Mitrovski The House Sepia

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На снимката: Къщата на Георги Митровски в Солун. Снимка: Личен архив Митровски / Далкалъчеви

 

6 Mitrovski Women

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На снимката: (от ляво надясно) вероятно Босиля (сестра на братята Митровски), Евлалия (съпругата на Алекса), баба Евангелия, вероятно Вангелия (съпругата на Атанас) и Елисавета (съпругата на Георги); долу - Райна (малката дъщеря на Георги), а до нея вероятно братовчед ѝ Иван (синът на Босиля)

Search