Икономика

История - Икономика

Поминък

В началото на ХІХ век в Солун се заселват основно българи гурбетчии от Западна Македония. В този ранен период най-силна и голяма е общността на строителите от Дебърско и на шивачите, преселници от Кичево и Крушево. Занаятчийството остава основен поминък за българите в града до началото на ХХ век. Значителен е броят на българите, ангажирани със строителство, с шев на дрехи и обувки, с превоз на стоки и с металообработване. Търговците са втората по големина професионална общност сред българите в Солун. Сред тях най-многобройни са собствениците на магазини – бакали, млекари, сладкари, пекари и тн. Не липсват обаче и едри търговци – 57 са комисионерските и 21 са търговските къщи, ръководени от българи в Солун. Българи работят и в сферата на услугите – ханджии, гостилничари, готвачи, бръснари, кафеджии. Солун е средище и на българската интелигенция в Македония. В него освен свещениците, учителите и учителките в българските начални и средни училища, живеят и работят българи книжари, лекари, аптекари, адвокати, писари. Около 1/3 от българите са наемни работници – надничари и слуги. Доходите на тези категории се различават значително, което предопределя пъстрия социален състав на българската общност в града.

Имоти

Българите в Солун са концентрирани в християнските квартали „Св. Атанасий” и „Панагуда” в центъра на града, в западните части около Вардарската порта и в най-източния квартал „Пирги”, който започва да се формира през 1867 г. Техните имоти, наред с имотите на Българската екзархия в Солун, които според османското законодателство са записани на името на частни лица, са част от финансовите въпроси, възникнали между Царство България и Кралство Гърция след подписването на конвенцията за доброволно изселване на малцинствата през 1919 г. Според спогодбата „Моллов-Кафандарис” (1927), с която се уреждат финансовите въпроси по ликвидиране на българските имоти в Гърция и на гръцките в България, Гърция остава със задължение от малко над 1 000 000 лв. към българските поданици.

От своя страна България дължи на Гърция репарации за Първата, а по-късно и за Втората световна война. Спорове по имуществените въпроси между двете държави са уредени с подписването на „Спогодба за уреждане на висящите финансови въпроси и развитите на икономическото сътрудничество” през 1964 г. В нея е договорено, че България ще изплати на Гърция 7 000 000 американски долара, с което ще се ликвидират всички взаимни финансови претенции, а също и претенциите на физически и юридически лица, които са оставили имущество, права и интереси на територията на другата държава. Тези имущества, права и интереси стават собственост на държавата, на територията на която се намират.

Модернизация

До средата на ХІХ век ограденият с дебели крепостни стени Солун е типичен средновековен град с тесни улички, чиято мръсотия, съчетана с топлия и влажен климат предизвиква епидемични заболявания. От епохата на Танзимата (1839-1876) градът започва да се променя – разрушена е крепостната му стена, разширени са централните улици, изградена е подземна канализация, прокарано е електричество, създаден е градският транспорт. Българите взимат активно участие в превръщането на Солун в модерен европейски град. Тяхна гордост е единствената в региона Метеорологична станция, чиито ежедневни метеорологически справки се отпечатват в местния вестник, а годишните й отчети, издавани на български и френски език (1895-1911) са много търсени. Наблюдателят в нея Георги Стоянов дори е награден от астрономическото отделение на Руската императорска академия на науки с диплома и медал. Българите се отличават сред другите народности и с духовия си оркестър, образцовия кабинет по геометрично чертане, гимнастическото си дружество.

Търсене