История - Научете повече

Публикации по проекта

Монографията на Юра Константинова, Българите в османския Солун, ИБЦТ, 2020 е първото цялостно изследване на участието на българите в политическия, икономическия и обществения живот на османския Солун. Текстът е построен на тематичен принцип, като въпросите в отделните тематични ядра са проследени хронологически, доколкото това е възможно. Основна цел на изложението в първа глава е да анализира данните за демографското развитие на българската общност в Солун, нейното организационно сплотяване и обществен живот. Втората глава е посветена на българското образование в града и представя както обучението в началните, така и в гимназиалните учебни заведения, а също участието на българи в чужди образователни институции. Третата глава проследява участието на българите в обществения и политически живот на Солун. Акцент е поставен върху мястото и значението на българските изяви спрямо инициативите на другите религиозни и национални групи, които го населяват. Последният параграф разглежда българските представи за Солун и изследва мястото му в колективната и историческата памет на нацията ни.

Това издание е резултат от проект „Солун и българите: история, памет, съвремие“, финансиран от Фонд „Научни изследвания" към Министерството на образованието и науката (Договор No ДН 10/13 от 17.12.2016 г.)

Изтеглете книгата в PDF формат от тук.

Колективната монография "Солун и българите: история, памет, съвремие" представя българите в Солун и техните връзки с голямото егейско пристанище. Тя обединява текстове на двадесет и двама български, гръцки и турски учени, които на базата на неизползвани до момента извори разкриват неизвестни факти, представят нови проблеми и различни гледни точки към темата. Подредени хронологично в четири тематични раздела, изследванията открояват българите сред пъстротата на средиземноморския град и правят неговото многообразие пълно, живо, истинско.

Това издание е резултат от проект „Солун и българите: история, памет, съвремие“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката (Договор No ДН 10/13 от 17.12.2016 г.) и се публикува със съвместните усилия на Института за балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките и Държавна агенция „Архиви“ (Допълнително споразумение No 1 от 31.03.2017 г.)

Новата статия на проф. Рая Заимова, За историята на викентинките и тяхното образование в Солун. - In: Spre pǎmântul fǎgǎduinţei, între Balcani şi Bugeac. Omagiu Doamnei Profesoare Elena Siupiur la împlinirea vârstei de 80 de ani, ed. D. Cain, A. Mihaylova, R. L. Stantcheva, A. Timotin, Brǎilei « Carol I », 2020, p. 257-266 разкрива непознати до момента щрихи от образованието на девойките в католическите учебни заведения на Балканите, които датират още от началото на XIX в.

 

Всички любители на творчеството на големия гръцки писател Никос Казадзакис и почитатели на седмото изуство могат за се запознаят с анализа, свързващ две от най-любимите изкуства. Той е дело на д-р Гергана Дончева, Казандзакис в интерпретацията на Янис Смарагдис. - Кино, №5-6, 2019, с. 68-70.

Ако се интересувате от кино, по-долу вече може да прочетете статията на Гергана Дончева, Гръцката "странна" вълна. Различното гръцко кино. - АРТизанин № 24, 2019.

 

Престижното издание на Института по славянознание към Руската академия на науките "Славянский мир в третьем тысячилетии", т. 14, № 3-4 за 2019 г. публикува статията на доц. Тина Георгиева, Россия и болгарская общность в Салониках во второй половите XIX в. (по материалам консульских донесений). Цялата статия вижте по-долу.

Благодарение на научната публикация на Юра Константинова и Йордан Желев, Българите в Солун според екзархийското преброяване от 1907 година. - Известия на държавните архиви, т. 115-116/2018, с. 330 - 509 всеки желаещ вече може да направи справка за българските семейства, живели в голямото егейско пристанице в началото на ХХ в. Студията прави научно и обществено достояние информацията за българите – жители на град Солун, запазена в енорийските регистри (от типа Libri status animarum) на припозналото духовната юрисдикция на Българската екзархия в Цариград източноправославно българско християнско население. Тези регистри, съставени от действащите български енорийски свещеници в Солун Георги Мандичев, Христо поп Георгиев, Христо Шумаров и Димитър Амов през 1907 г., съдържат информация за 841 домакинства (семейства) или общо 3275 души българи-екзархисти. 

Страница 1 от 3

©2020 Институт за балканистика с Център по тракология, БАН.

Уеб агенция Кая Про, София

Търсене