Личности

Теофано Калояни e гръцка писателка, родом от Солун. Тя носи името на баба си, която пък е родена в Пловдив през 1906 г. През 20-те години на XX в. семейството се изселва в Солун по спогодбата Моллов-Кафандарис.

Всъщност преселенията не са нещо ново за предците на Калояни, които са от еврейски произход и около половин век по-рано, някъде след Кримската война, напускат района на Одеса, за да се установят в по-толерантната към тях тогава Османска империя. Постепенно започват търговия, идентифицират се с гръцката общност в града „под тепетата" и се покръстват.

Самата Теофано обаче израства в Швеция, където родителите ѝ емигрират след преврата на Военната хунта в Гърция и последвалия режим на полковниците (1967-1974).

Михаил Думбалаков (1882-1959) е роден в лъгадинското село Сухо, тогава в Османската империя, днес Сохос, Гърция. Брат е на революционера от ВМОК Димитър Думбалаков и на революционера от Вътрешната македоно-одринска революционна организация Трендафил Думбалаков - загинал геройски в битката на Ножот. Чичо му Трендафил Думбалаков е организатор на българската църковна борба в района и е убит от подкупен арнаутин. След убийството му семейството на Думбалаков се мести в Солун, където той учи в българската мъжка гимназия. През 1897 г. е заплашен с изключване след нападение с камъни над сръбския учител Илия Пейчиновски. Семейството му е подложено на натиск от властите след като брат му Димитър участва в Четническата акция на Македонския комитет в 1895 г. и, напускайки третия клас на гимназията, Михаил Думбалаков се мести в България. Установява се в Лом при брат си. По-късно заминава за Видин, за да продължи образованието си в тамошната гимназия. Скъсан по математика, бяга в София, където, по молба на брат му, Гоце Делчев му намира квартира, а Борис Сарафов урежда да бъде записан във Военното училище. Думбалаков обаче бяга и от Военното училище и е записан в Педагогическото училище в Лом от брат си, но след като той бива преместен на служба в Добрич, Михаил Думбалаков, довършва образованието си в Педагогическата гимназия в Шумен. Баща му и другият му чичо също са убити от турците.

Прочетете повече за рода Думбалакови

Спомени на Михаил Думбалаков за Солун (Из: "През пламъците на живота и революцията." Том I-ви и Том II-ри, София, 1933 - 1937 годинa)

Спомен на Мария Думбалакова, майка на Михаил Думбалаков, за първото българско училище в Пиргите, гр. Солун.

На снимката: Михаил Думбалаков (седнал) третият от ляво надясно. Снимка на четниците от Първа чета на Македоно-одринското опълчение под командването на Михаил Атанасов Думбалаков. Б.м., 17 септ. 1912 г. ЦДА, ф. 1898К, оп. 1, а.е. 148, л. 1.

Йосифов, Кузман Калев (1891-1983) е роден в Дебър (Македония) и произхожда от големия род Ошавкови. След като завършва основното си образование, на 15 години заминава за Солун да продължи в Солунската реална мъжка гимназия. Дипломира се през 1910 г. и постъпва студент по история в Софийския университет. Но избухва Балканската война, и Кузман веднага се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение с надеждата, че ще види Македония свободна. Сражава се на фронта и през Междусъюзническата война, и се уволнява като подпоручик през 1918 г. почти в края на Първата световна война.
След завършване на висшето си образование става учител по история във Врачанската мъжка гимназия. Във Враца се запознава с Мария Савова, също учителка по история, и двамата се женят през 1921 г. През 1923 г. се преместват във Видин, където преподават. В следващите години Кузман Йосифов последователно е директор на Ломската мъжка гимназия (1936-1938 г.) и Видинската девическа гимназия (1939-1943 г.). Завършва дългата си кариера като директор на Седма мъжка гимназия в София (1943-1948 г.)
Мария и Кузман Йосифови имат две деца лекари, – д-р Любен Йосифов и д-р Искра Баева.

Прочетете повече за рода Ошавкови

Кузман Йосифов в Солун (разказ от внучката на Кузман Йосифов - г-жа Мария Баева)

Кузман Йосифов: Спомени (разчетени, преписани, коментирани и допълнени от внучката на Кузман Йосифов - г-жа Мария Баева)

Диплома на Кузман Йосифов от Българската мъжка гимназия "Св. Св. Кирил и Методий" в гр. Солун 

Снимки: семеен архив Мария Баева.

Кюлюмов, Панчо Мишев (1874-1930) е роден в Щип в семейството на Михаил (Мише) Кюлюмов. През 1891 г. завършва втори клас на Щипското училище. През 1896 г. се жени за Вангелия Яне Витларова, от която има 4 деца. В началото на ХХ век семейството се установява в Солун, където Панчо Кюлюмов работи като търговец-комисионер за своя сметка. Той е училищен настоятел и член на стопанската комисия при пансионите на българските гимназии в града. След Междусъюзническата война семейството се преселва в Ксанти, а след Първата световна война – в България.

Прочетете повече за рода Кюлюмови

Спомен на Михаил Панчев Кюлюмов за рода му, написан през 1970 г. 

На снимката: Панчо Кюлюмов (седнал) със съпругата му Вангелия, три от децата им (Бойка, Тодор, Борис), брат му Петър Кюлюмов и момче прислужник. Солун, 1901 г. БИА на НБКМ С ІV 515.

Саракинов, Георги Гацев (1887-1971) е роден в с. Саракиново, Воденско. През 1903 г. завършва търговските курсове на Солунската мъжка гимназия и е изпратен от баща си да следва в Лайпциг. Връща се в Солун и през следващите шест години до 1913 г. преподава в Солунската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий”. Деец на ВМОРО, един от основателите на Съюза на българските конституционни клубове в Османската империя, член на Съюза на македонските благотворителни братства в България. След Междусъюзническата война се установява в Бургас, където 25 години работи за американската компания „Стандарт ойл”. Участва в Първата световна война. По време на Втората световна е изпратен от българското Военно министерство да се грижи за интересите на българите във Воден, но е изгонен заради конфликт с германските окупационни власти.

Прочетете повече за рода Саракинови

Откъси от спомените на Георги Саракинов относно икономическото положение в Солун през първото десетилетие на ХХ в.

 На снимката: Георги Гацев Саракинов (седнал) първият отляво.

Константин Ст. Стателов (1855-1923) е роден в Лясковец, където родът му се преселва през XVII в. от Албания. Заминава със стипендия в Москва, за да учи педагогика и там се запознава с бъдещата си съпруга Елена Стаматова Думанова. През 1882 г. е назначен в Солунската мъжка гимназия като инспектор, т.е. възложено му е разпределението на часовете, надзираването на класовете и на поведението на учениците и учителите. Преподава там до 1889 г. като в различни периоди ръководи хора на гимназията, пансиона към нея и дори цялата гимназия след оттеглянето на Георги Кандиларов през 1888 г. По-късно се преселва със семейството си във Варна, където е учител и директор на Варненската гимназия, член на Управителния съвет на Българското търговско параходно дружество, собственик на книжарница.

Снимката е напревена през 1883 г. в Солун. Личен архив Юра Константинова

Елена Стаматова Думанова по мъж Стателова (ок. 1860-1925) е родена в с. Себища, Дебърско. Баща ѝ бил строителен работник, който починал на строеж преди раждането ѝ. Когато Елена била на две години, майка ѝ Румяна я дала за осиновяване на руснака Пьотр Щипщанов. През 1879 г. Елена завършва московската женска учителска семинария. В периода 1882-1888 е учителка в Солунската девическа гимназия. В Москва Елена се запознава и омъжва за Константин Стателов, с когото имат шест деца. Пет от тях са родени в Солун, но оцеляват само Александър, Олга и Борис. През 1898 г. семейството се установява във Варна, където се ражда най-малката им дъщеря Евгения.

Снимката на Елена Стателова е направена в Солун през 1887 г. и се съхранява в БИА на НБКМ, С 4055.

Тъпков, Димитър Константинов (11.11.1842 - 1.06.1899) е роден в Енидже Вардар (Яница, Гърция). Учител е в българските екзархийски училища в Лерин (1874-1876), в Прилеп (1882) и в солунския пансион на Бертран и Гирó към мъжката гимназия (1882-1884). Привърженик на униатското движение. Около двадесет години преподава в българския католически семинар на лазаристите в Зейтинлика край Солун. Погребан е в католическите гробища на града.

Прочетете повече за рода Тъпкови

Надгробен кръст и завещание на Димитър К. Тъпков

Молба за постъпване на работа

Портрети на Димитър К. Тъпков и съпругата му

Руско-френски речник и Гръцко-френски речник, книги в библиотеката на Димитър К. Тъпков в Солун

Драган Димитриев Тъпков (роден на 6.01.1883 г. в гр. Прилеп, починал на 31.01.1951 г. в гр. София) е син на учител – униат. Първоначалното си образование получил в Солун в училището на Сен-Лазаристите (1), а средното – в колежа на същия орден (2, диплома). Бил е една година български учител в Серес, след което е заминал за Италия. Завършва архитектура в Неапол (диплома), а след това живопис в Рим (1904 или 1905 г.) След завършване на образованието си е бил една година екзархийски учител в Битолската мъжка гимназия. Оженва се през 1906 г. Следващата година е учител в Скопската гимназия, а от 1908 г. е учител по рисуване в българската девическа гимназия в Солун. След злополучната междусъюзническа война е осъден на смърт от гърците. Заедно с брат си Кирил се укриват в подземията на католическия колеж, директорът влиза във връзка с коменданта на пристигнал в Солунското пристанище кораб и урежда бягството на двамата братя. Преоблечени като италиански морски офицери, преструвайки се на пияни, те благополучно се прехвърлят на кораба. Пристигат във Венеция. Тук е престоял известно време, след това е заминал за България.

Тъпков, Кирил Димитриев (1885-1941 ) е роден в Солун на 11/24 май 1885 г. Брат му Драган е две години по-голям от него. Датите на раждането им са условни – 1883 г. за Драган и 1885 г. за Кирил, така както и останалите рождени дати на сродниците им. Кирил е кръстен в българската православна църква „Св. Димитър“ от свещеник Иван Маджаров Христов. Завършва мъжкия колеж „Св. Жан-Батист дьо Ла Сал“ (1901) на конгрегацията „Братя на християнските училища“ в Солун.

Димитър Шавкулов (1847-1935) е вторият син на Иван и Темяна Шавкулови. През 60-те години на ХIХ в. заедно с брат си Спиро отива на гурбет в Египет, където откриват малко ресторантче. По-късно започват успешна търговия с кожи, в която се включва целия род Шавкулови. Димитър пътува до Абисиния (Етиопия), за да търси кожи, а през 1879 г. заедно с братята си основават в Солун фирмата „Chafcouloff Freres”. Фирмата им се разраства бързо и те отварят кантори в различни градове на Османската империя, Египет, Франция и България.

 Димитър Шавкулов е женен за австрийката Леополдина Свобода (1869 - 1938), с която имат две дъщери - Олга, родена през 1894 г. и Теодора, родена 1901 г. Димитър има още три деца мулати – Георги (р. 1881 г.), Александър и Елена, родени в Абисиния от негова връзка с Абисинска княжеска дъщеря, която почива преждевременно от туберколоза. Димитър довежда трите си деца в Прилеп (изключително събитие за града тогава), а след това ги взима със себе си и в Солун. Александър и Елена умират в млада възраст също от туберколоза. Най-големият син Георги е изпратен за директор на фирмата в Мадагаскар, където прекарва дълги години.

Димитър Шавкулов е пръв председател на Благодетелното братство "Милосърдие" в Солун. След атентатите на гемиджиите през 1903 г. е арестуван и затворен в Бялата кула. След напускането на Солун през 1913 г. Димитър и брат му Никола се установяват в София и продължават търговията с кожи. В наетия близо до Орландовци цех започват производство на цървули и гьон, но бизнесът им запада поради променената политическа ситуация и конкуренцията на по-евтините, макар и по-неудобни гумени цървули, и през 1921 г. те са принудени да закрият фирмата си.

Прочетете повече за рода Шавкулови

Реклама на търговска къща Шавкулови

 На снимката: Димитър Шавкулов със съпругата му Леополдина и дъщеря им Олга. Солун, 1900 г. Семеен архив Шавкулови. Справката е написана от г-н Дойчин Станчев, правнук на Никола Шавкулов.

Никола Шавкулов (1855-1930) е най-малкият син на Иван и Темяна Шавкулови. Едва навършил 10-12 години, той вече работи като слуга в хана на зет си Мирче Хаджийовков (съпруг на сестра му Мария) в Прилеп. Когато родът Шавкулови започва търговията с кожи през 80-те години на XIX век, за Никола следват трудни години. Той прекарва почти цялото си време на Солунското пристанище в броене на балите с кожи, с един комат хляб в ръка за целия ден. До края на живота си Никола Шавкулов не забравя трудния път, който е извървял и мястото, откъдето е тръгнал. В завещанието си той „задължава наследниците си да отделят от приходите на дружеството по 20 000,00 лева годишно в продължение на пет години в полза на Македонското женско сиропиталище „Битоля“ в София“. 

Никола Шавкулов е член на комисията на ВМРО, която събира паричните налози от българското македонско население и председател на Комитета за създаване на българска болница в Солун.Той е женен за Екатерина Хаджимишева (1873-1948), с която имат четири деца: Василка (1897–1982), Иван (1900–1976), Борис (1909-1990) и Радко (1912–1967), всичките родени в Солун.

Прочетете повече за рода Шавкулови

Покана за сватба

Реклама на търговска къща Шавкулови

На снимката: Никола Шавкулов със съпругата му Екатерина и двете им деца - Василка и Иван. София, 1903. Семеен архив Шавкулови.

Страница 1 от 2

Търсене