История - Политика

История - Политика

Етноконфесионални отношения

Солун в османския период е мултинационален град, в който най-голяма е еврейската общност, следвана от мюсюлманската и източноправославната. През втората половина на ХІХ век православната общност в града започва постепенно да се разпада и отношенията на българите с останалите народности стават видима част от живота в Солун. Първоначално, макар и поставени в общата рамка на османската власт, етноконфесионалните отношения са доминирани от икономическите интереси на представителите на различните религиозни, етнически и национални групи.

Общият бизнес, смесените търговски предприятия и услугите, постепенно отстъпват пред политическите страсти. Освен националната борба на българите за освобождение от османската власт, се разгаря и българо-гръцкото противопоставяне. То започва след като Вселенската патриаршия обявява Българската екзархия за схизматична (1872), но в началото на ХХ век придобива кървави измерения. Усложняват се отношенията на българите и с другите общности в града – сръбска, влашка, албанска. Към тази пъстра мозайка от взаимоотношения се прибавят и интересите на великите сили и техните поданици в града, които се преплитат с действията на българската общност.

Българското консулство

През 1897 г. българската държава за пръв път се сдобива със свои официални представителства в европейските вилаети на Османската империя. Едно от тях е търговското агентство в Солун, което след обявяване независимостта на България (22 септември 1908) е издигнато в ранг консулство, а през януари 1910 г. получава статут на генерално консулство. През 1905 г. то се сдобива със собствена сграда, в която днес се помещава Центърът за византийски проучвания (Βασιλίσσης Όλγας 36). С кратко прекъсване в периода на Междусъюзническата война, българското генерално консулство в Солун функционира до 17 декември 1915 г., когато френски войски от контингента на съюзническите сили на Антантата реквизират сградата и арестуват персонала му.

Българското консулство в Солун е централно за областта, което изисква от ръководителя му дипломатически опит и задълбочено разбиране на ситуацията. Дългогодишен български дипломатически представител в града е Атанас Шопов, заменен за кратко в края на периода от Тодор Недков. След края на Първата световна война България многократно прави опити да открие свое дипломатическо представителство в Солун, но те са отхвърляни от гръцката държава.

Революционни и легални организации

Началото на Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) е поставено на събрание, проведено в Българската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий” в Солун на 23 октомври 1893 г. През годините революционната организация променя многократно името си – Български македоно-одрински революционни комитети (1896), Тайна македоно-одринска революционна организация (1902), но в периода до Първата световна война е най-известна като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Всички нейни основатели и голяма част от най-изтъкнатите й дейци имат пряка връзка с българската мъжка гимназия в Солун. Там е седалището на Централния й комитет и са проведени някои от конгресите на организацията.

Революционната дейност на ВМОРО периодично води до провали и афери, при които жертви стават не само нейни дейци и близки до организацията личности, но и много българи от града. Силен отзвук предизвикват атентатите, извършени от гемиджиите – младежи, силно повлияни от анархическите идеи, които за известен период от време получават средства от ВМОРО. През април 1903 г. те взривяват различни обекти в Солун, най-известните от които са сградата на „Банк Отоман” в града и френския кораб „Гвадалкивир”.

След Младотурския преврат (1908) в Солун дейци на ВМОРО учредяват двете легални политически партии – Българска национално-федеративна партия и Български конституционни клубове. На проведените в годините преди Балканските войни избори те успяват да изпратят българи депутати в Османския парламент.

Балканските войни

На 5 октомври 1912 г. съюзените балкански християнски държави България, Сърбия, Гърция и Черна гора обявяват война на Османската империя с цел освобождение на своите сънародници, които се намират под властта на султана и присъединяване на териториите, населени с тях към националните държави. Завладяването на Солун е основен приоритет на Гърция, която насочва натам сухопътните си сили. На 27 октомври 1912 г. към 15 ч. първите гръцки части влизат в града, последвани 30 часа по-късно от авангарда на българската 7-ма Рилска дивизия. Въпросът за бъдещата принадлежност на Солун изглежда все още открит.

Поради това съвместният тържествен парад на гръцките и българските части на 29 октомври 1912 г. не успокоява напрежението нито между военните, нито между цивилното население в града. Дребните противоречия се натрупват, разногласията се засилват и с началото на Междусъюзническата война стаената омраза избухва. В нощта на 17-ти срещу 18-ти юни 1913 г., известна в българската литература като „Вартоломеевата нощ в Солун”, гръцките военни части нападат и разбиват трите български роти, оставени в града. Жертвите сред българските военни са над 70 убити и 120 ранени само в тази нощ. Още по-страшна е съдбата на солунските българи, много от които намират смъртта си на място или впоследствие – в пленническите лагери по гръцките острови.

Българският клуб (1941-1944)

Първите стъпки за създаване на Клуб на българите в Солун са предприети още през април 1941 г., само няколко дни след окупирането на Гърция от нацистка Германия. През октомври 1941 г. Българският клуб в града е официално признат от германските власти. В първия управителен съвет на клуба влизат Недялко Чаушев, Коста Богданов, Крум Попев и Нестор Ангелов. Според приетия устав целта на клуба е морално, културно и образователно развитие на членовете му и взаимопомощ между българите. Негови членове могат да бъдат всички пълнолетни българи, родени в Македония. От октомври 1942 до април 1944 г. членовете на Българския клуб нарастват от 14 149 и 18 426 души. Клубът постига предаването на бившата екзархийска църква „Св. Георги” на българите, подкрепя откриването на българско училище в града, организира школа по български народни танци, театрални постановки, екскурзии на ученици от българското училище до България и развива активна социална дейност.

Търсене