Памет

Памет

Нашето съзнание за миналото се корени в паметта. Целият ни живот, всички негови страни са проникнати от паметта. Дори нашето настояще e в значителна степен посветено на паметта, доколкото прекарваме огромна част от него в търсене и подхранване на връзките си с миналото. Нашата памет за миналото е задължително условие за чувството ни за идентичност. А идентичност ще рече „кои сме ние“ и „откъде идваме“ – основата, върху която всичко, което мислим и правим придобива смисъл. Без паметта нямаше да имаме съзнание за веригата от причини и следствия, която оформя нашата лична идентичност. Затова паметта, т.е. способността ни да си спомняме и да се отъждествяваме с миналото си, придава стойност, цел и смисъл на нашето съществуване.

Нашата лична памет е субективна и ограничена по природа. Нейните размити граници се губят някъде в ранното детство. Ние обаче я допълваме, добавяйки към собствените си спомени тези на нашите предшественици. Без онова, което ни е останало от спомените на нашите родители например, щеше да се наложи непрестанно да изобретяваме себе си, а това е непосилна задача. Нещо повече – нашата индивидуална потребност да изградим от миналото си смислена житейска история, посредством паметта и спомена, от една страна, и стремежът на общностите и нациите да формулират достойно минало, от друга, си приличат. Групите също мобилизират своята колективна памет в името на една трайна групова идентичност. Чрез паметта и спомена, миналото крепи съзнанието за идентичност, била тя лична, общностна или национална.

Ние се нуждаем от спомените на другите, за да потвърдим и придадем по този начин стойност на нашите собствени спомени. Обратното също е в пълна сила, понеже животът е фундаментално диалогичен и откриването на себе си е немислимо без другите. Сиреч, никой никога не е и не може да бъде първият, който е разбрал кой е, защото никой не може да намери себе си сам. Всеки индивид би се възползвал от възможността да впише себе си в един по-мащабен и оттам по-значим космос. По думите на Дейвид Лоуентал, знанието, че ние сме само ефимерни наематели на вековни надежди и мечти, които вдъхновявали едно след друго поколенията, ни помага да си осигурим и да се радваме на нашето място в големия план на нещата.

Търсене