Личности

Проф. д-р Георги Мандичев

Георги Йосифов Мандичев (30.07.1932 – 24.06.2007) е строителен инженер, професор. Той е внук на отец Георги Мандичев - енорийски свещеник във Вардарската махала на Солун през 1907 г. Баща му Йосиф Мандичев е най-малкото от четирите деца на свещеника. Георги Йосифов Мандичев има син Людмил Мандичев и дъщеря Мая Александрова. Людмил Мандичев има две деца: Ива Мандичева и Мила Мандичева. Мая Александрова също има две деца: Йоан Александров и Рая Александрова.

Прочети повече за рода Мандичеви

Снимка: личен архив Людмил Мандичев

МАНДИЧЕВ, Георги Йосифов (30.07.1932 – 24.06.2007) – строителен инженер, професор. Завършва НСИ-София през 1957, специалност промишлено и гражданско строителство. Специализира математика в СУ ”Кл.Охридски” (1966) и механика на полимерите в МГПИ-Москва (1967). Защитава дисертация (к.т.н.) на тема „Устойчивост на центрично натиснати пръти от полимерни материали с променливо напречно сечение” (СНС при ВМЕИ-София, ТФ, 1974) и докторска дисертация (д.т.н.) на тема „Устойчивост на механично натиснати пръти от полимерни материали в обикновена и течна среда при различни случаи на закрепване” (СНС” Динамика, якост и надеждност на машините, БАК, 1987). Професионалната си дейност започва като конструктор в „Заводпроект”(1957), конструктор, ръководител на конструктивна група в Хавана, Куба (1969). Постъпва в МЕИ-София като асистент (1960). Професор по съпротивление на материалите (1990). Зам. Декан на ТФ (1974-80; 1980-84;1984-88). Ръководител катедра „Съпротивление на материалите” (1991-93). Зам ректор по УР на ВМЕИ-София (1993-99). Основни области на научна и преподавателска дейност: напрегнато и деформационно състояние, съпротивление на материалите, механика на полимерите, устойчивост на еластични системи, статика. Автор на 55 научни статии, 9 изобретения и научни разработки, реализирани в производството; 7 книги, учебници и помагала. Учебни издания: „Устойчивост на пръти с променливо напречно сечение”;(монография) „Свитък от протоколи за лабораторни упражнения по съпротивление на материалите” (ВМЕИ-София, 1977); „Сборник от задачи и таблици по съпротивление на материалите” (1989,1993); „Задачи с повишена трудност за олимпиади по съпротивление на материалите” (ВМЕИ-София, 1988). Изобретения: „Устройство за закрепване на пробни тела при изпитване на надлъжна устойчивост” (1973); „Устройство за изпитване на натиск и загуба на устойчивост при пълзене” (1973); „Нова олекотена конструкция на пластмасова кутия за тежки акумулатори” – реализирано изобретение в Центъра по внедряване на пластмаси в машиностроенето (1981). Участва в изследователски проекти: „Тензометрична апаратура, три канална, за учебни и научноизследователски цели” (МНП, 1985); „Нова конструкция на тежкотонажен контейнер” (1981). Ръководител теми по PHARE.

©2021 Институт за балканистика с Център по тракология, БАН.

Уеб агенция Кая Про, София

Търсене