Личности

Тъпков, Кирил Димитриев

Тъпков, Кирил Димитриев (1885-1941 ) е роден в Солун на 11/24 май 1885 г. Брат му Драган е две години по-голям от него. Датите на раждането им са условни – 1883 г. за Драган и 1885 г. за Кирил, така както и останалите рождени дати на сродниците им. Кирил е кръстен в българската православна църква „Св. Димитър“ от свещеник Иван Маджаров Христов. Завършва мъжкия колеж „Св. Жан-Батист дьо Ла Сал“ (1901) на конгрегацията „Братя на християнските училища“ в Солун.

Под името Кирил Димитриев е екзархийски учител в Македония (Мъжко педагогическо училище в Сяр, 1906-1908; завършва класическа филология в Римския университет “La sapienza” (1908-1911 ?); учител е в Третокласно у-ще и Мъжка класическа гимназия в Битоля, 1911-1913. През лятото на 1912 г. и пролетта на 1913 г. Драган и Кирил Тъпкови се намират в Солун. За това свидетелстват две снимки запазени в семейния архив.

Kiril Dimitrieff Tapkoff

От ноември 1913 г. до септември 1914 г. Кирил Тъпков е учител в Шуменската държавна мъжка гимназия; от септември 1914 до декември 1915 г. и от ноември 1918 до септември 1925 г. в Първа софийска народна мъжка гимназия; от септември 1925 до октомври 1939 г. е учител по латински в Първа девическа гимназия, Втора софийска мъжка гимназия и френския мъжки колеж “Св. Жан Батист дьо Ла Сал” в София (кв. Лозенец); междувременно през 1920-те години е хоноруван преподавател във Военното училище, София. Още от самото създаване на Междусъюзническата комисия (по репарациите) Кирил Тъпков работи като секретар преводач - една изключително отговорна длъжност, свързана и с подготовка на българо-гръцката спогодба за уреждане финансовите въпроси на преселниците от двете страни. Придобитите знания по счетоводство в солунския колеж, заедно с отличното владеене на френския, допринасят за успешното му справяне с тази задача. Това е и времето когато е администратор на месечното списание France – Bulgarie (1919-1922). През същите години сътрудничи на сп. Обществена обнова (гл. ред. Константин Сагаев), на чиито страници популяризира френскоезичното списание. Усещането за изоставен по принуда бащин край и разделена Македония не го напуска до края на живота му. През октомври 1941 г. умира в София.

Търсене