Българи разказват

Малки истории: между Солун и София

Разказва проф. Рая Заимова
Беше есента на 2000 година. Гражданите на България все още пътувахме с визи до страните членки на Европейския съюз. Пътуванията до съседна Гърция се осъществяваха трудно. Неочаквано бях получила покана от френски колега в Университета на Тулуза (Льо Мирай) за участие в международна среща в Солун. Поводът за нея беше проект на европейска комисия по култура към Брюксел, който визираше създаване на документален филм за пътищата във Византия: главните артерии, които очертават комуникациите още от Древни времена и остават важна следа на Балканите през османския период. Консултантите се оказахме само ние двамата с френския професор, останалите участници в срещата представяха телевизионни канали на няколко балкански държави, включително и на Гърция.

Успях набързо да преодолея бюрократичните стъпки за получаване на гръцка виза и скоро се озовах в разнородна среда от кинопродуценти. За мене беше предизвикателство подобно събитие, щото до този момент имах практика само и единствено от провеждане и участие на научни форуми. Оценявах усилията на брюкселския екип да намери подходящ филмов език в създаване на творба, която да извежда определени моменти от историята на балканските народи, без да проявява предпочитания към някои от тях. Дискусиите бяха продължителни и оживени, нямаше ред и обявена програма. За сметка на това имаше достатъчно време за солунските кафенета и малки кръчми.
Една от тях, на улица 26 октомври (денят на солунския Св. Димитър), се оказа със собственик Ангелос (Ангел). Човек на възраст, заедно с жена си, той държеше скромно заведение за хранене. При вида на международната компания, която се изсипа и зае няколко маси, по стар обичай, той се разтича и разбира се попита от коя страна идваме? Бях единствената българка и някак естествено заиграх ролята на драгоман. Ангел не скри българския си произход, веднага ми показа сготвеното и поясни какво меню предлага. Речта му беше със стари български думи, не се стесняваше да говори на диалекта си и ми беше интересно да го слушам. Беше от онези българи, които са солунчани от поколения, малкият му бизнес явно вървеше. Разбира се, преведох на компанията наличните гозби, нахранихме се, обсъдихме всички видове кафета: от турското до сегашното гръцко и т.н. На изпроводяк собственикът пожела отново да му гостуваме и раздаде визитки. Останалите сътрапезници с любопитство изслушаха моите обяснения за странния българоговорящ кръчмар в централните части на Солун.
След тази необичайна среща поехме към културните забележителности на Солун, до Сяр и околностите. Дискусиите по филма траяха няколко дена. Участниците се разделихме с надеждата, че те ще бъдат финализирани през следващата година. За София потеглих с редовния автобус от Солун, който по онези години не беше пълен, а на граничните пунктове се чакаше с часове. Изведнъж на Промахон се появи една млада жена, която се помоли на шофьора да я качи до Благоевград. Идвала от Драма, връзките били трудни, едвам стигнала до нашия автобус.
Приказлива и енергична, тя извади бутилка уиски и по някакъв повод започна да черпи пътниците. И така, седейки до мене, разказа житейската си история. Била от селата край Благоевград, имала три деца, вече пораснали и дори внучка й се родила. Мечтаеше да уреди и мъжа си да работи в северна Гърция. Преди две години успяла да се сдобие с виза и тръгнала с една приятелка да работи в селата край Драма. Не знаела гръцки и в селата не го научила, защото си говорели по нашески. После се преместила в Драма като готвачка в ресторант, а в останалото време чистела по къщите. Имаше редовни документи от гръцките власти за работа. Тогава подобно нещо трудно можеше да се издейства. Причината за това състояние бил нейният възрастен хазаин, бивш данъчен инспектор, женен за гъркиня. Не бил говорил български от малък и с голямо желание я търсел за разговор по нашенски. Разбрах че речта му била като на вече споменатия Ангел от солунската кръчма, с остарели думи, с турцизми. Съпругата му естествено не приемала българската реч и се интересувала от произхода на чистачката. А тя със самочувствие обяснявала за разделената на три Македония и кой от кой край произхожда. Наред с това държеше да се подчертае мързела на жените, у които служи...
Документалният филм, за който течеше дискусия в Солун, не беше завършен. Византийските пътища и техните проекции във времето останаха като нереализиран проект. За сметка на това остана споменът за срещнати хора и интересни съдби, които се кръстосват пак на същите Балкани.

©2019 Институт за балканистика с Център по тракология, БАН.

Уеб агенция Кая Про, София

Търсене