Други

Из пътните бележки на Д. Макензи и А. Ърби

Из впечатленията на английските пътешественички, посетили Солун през 1863 г.

Рано на другата сутрин стигнахме до Солун. Най-добре го видяхме от палубата на парахода. Макар всички градове, които се издигат амфитеатрално около залив, да се виждат най-удобно откъм морето, един турски град има свое особено очарование, независимо от разположението му и гледан от кое да е избрано от вас място. Верен на пасторалния инстинкт на прадедите си, турчинът винаги търси да вплете поезията на природата в прозаичния град. Липсата на високи покриви компенсира с многобройни остри минарета и където построи къща, турчинът засажда и дърво. Голямата му грижа е конят му да е добър. В замяна на това не се грижи за улиците, така че те са по-неравни от каменна кариера, а по мръсотия съперничат на свинска кочина. Но могъщо е чудото на красотата. След време човек приема, че носът и краката му би трябвало да превъзмогнат обидите, тъй като дневните теглила са свършили, може да се отпусне на хладния плосък покрив на къщата и да се наслаждава на морето от бяло и зелено, пронизано от островърхите кипариси и искрящите минарета.

***

Поставихме леглата си, постлахме килимите си и се помъчихме ла повярваме, че сме много добре. Но, уви! Буболечките, пагубните миризми, теченията, през деня задухата, през нощта студът, мистериозното изчезване на жената, която ни прислужваше, и умората от домакинската работа! Всяка нощ си лягахме със страх, че ще се събудим болни от местната периодична треска. Без съмнение нездравия въздух също влияеше на повишената ни чувствителност към неудобствата, които намирахме за по-непоносими в големия град Солун, отколкото в най-дивите области на вътрешността...

***

Истинската забележителност на Солун обаче е неговото население – тази странна смесица от различни народности... град исторически гръцки, политически – турски, по географско положение - български, и етнографски - еврейски... 

Вече споменахме че по географско разположеше Солун е български град. С други думи, той е едно от пристанищата на страната с население, говорещо славянски език, която се простира от Егейско море до река Дунав. Действително самият Солун е върхът на етнографската граница, която в тази част на Европейска Турция отделя славянското от гръцкото население. До известна степен тази граница съвпада със стария римски път между Солун и Охридското езеро. Въпреки това населената с българи земя се простира и на няколко мили южно от Виа Егнация, а гръцки колонии има и на север от него. В градовете населението е смесено, като част от него са османски турци. Другите гранични градове са Битоля, Воден и Енидже Вардар .

Из книгата: Д. Макензи, А. Ърби, Пътувания из славянските провинции на Европейска Турция. София: Изд. на Отечествения фронт, 1983.

©2019 Институт за балканистика с Център по тракология, БАН.

Уеб агенция Кая Про, София

Търсене