Личности

Шавкулов, Никола Иванов

Никола Шавкулов (1855-1930) е най-малкият син на Иван и Темяна Шавкулови. Едва навършил 10-12 години, той вече работи като слуга в хана на зет си Мирче Хаджийовков (съпруг на сестра му Мария) в Прилеп. Когато родът Шавкулови започва търговията с кожи през 80-те години на XIX век, за Никола следват трудни години. Той прекарва почти цялото си време на Солунското пристанище в броене на балите с кожи, с един комат хляб в ръка за целия ден. До края на живота си Никола Шавкулов не забравя трудния път, който е извървял и мястото, откъдето е тръгнал. В завещанието си той „задължава наследниците си да отделят от приходите на дружеството по 20 000,00 лева годишно в продължение на пет години в полза на Македонското женско сиропиталище „Битоля“ в София“. 

Никола Шавкулов е член на комисията на ВМРО, която събира паричните налози от българското македонско население и председател на Комитета за създаване на българска болница в Солун.Той е женен за Екатерина Хаджимишева (1873-1948), с която имат четири деца: Василка (1897–1982), Иван (1900–1976), Борис (1909-1990) и Радко (1912–1967), всичките родени в Солун.

Прочетете повече за рода Шавкулови

Покана за сватба

Реклама на търговска къща Шавкулови

На снимката: Никола Шавкулов със съпругата му Екатерина и двете им деца - Василка и Иван. София, 1903. Семеен архив Шавкулови.

През 1922 год. Никола Шавкулов основава собствена фирма „Никола Шавкулов акционерно дружество“, която продължава да се занимава с търговия с кожи и друга търговска дейност. Поради световната финансова и стопанска криза през този период и многото фалити на български и европейски фирми, търговската му дейност е силно затруднена. След смъртта на Никола Шавкулов през 1929 г. най-големият му син Иван съвместно със зет си Сирко Станчев (съпруг на Василка), поемат фирмата. В началото ликвидират търговията с кожи и се ориентират към направа на пулпове и експорт на плодове и зеленчуци за Германия, Англия, Австрия и други страни. В Пловдивско и в Кричим организират пунктове за изкупуване на ягоди, грозде и други плодове, които в пресен вид изнасят по въздух за Берлин и Лондон. През 1936 г. наследниците на Никола Шавкулов – Иван, Борис, Радко и Сирко закупуват терен до Пловдив, където построяват фабрика за консервиране и дълбоко замразяване на плодове и зеленчуци, предназначени отново за износ, предимно за Германия като най-голям пазар и впоследствие съюзник на България през Втората световна войната. Така в тези предвоенни години потомците на Никола Шавкулов се възмогват след тежката стопанска криза от 30-те години и работят успешно по време на войната.
През 1947 год., три години след преврата на 9-ти септември 1944 г., фирмата и всичките имоти на наследниците на Никола Шавкулов са национализирани от комунистическата власт. Национализирани са и домовете на братята Димитър и Никола Шавкулови, които те построяват след идването си в България съответно на пресечката на улиците „Московска“ и „Бенковски“ (точно срещу банка ДСК) и на ъгъла на ул. „Раковска“ и ул. „Цар Освободител“ (диагонално на Военния клуб). Семействата на Шавкулови са оставени без имущество и средства за препитание. Независимо от това, по-нататък всеки поотделно успява да оцелее и да осигури прехрана на семейството си.

Всички, използвани материали са от семеен архив Шавкулови. Справката е написана от г-н Дойчин Станчев, правнук на Никола Шавкулов.

 

 

Търсене