Българи разказват

Спомен за моя Солун

Разказва Мария Гюрова
Когато разказвам за страните, които съм посещавала, Гърция има едно по-специално място - веднага след родината. Разходките в „гръцката махала” на Поморие, касетите с гръцка музика, които звучаха от автомобилите на рибарите и безвремието на морето, за което по-късно разбрах, че е същото по Егейските брегове, във времето изградиха представата ми за Гърция.
Така през 2015 г. не отивах в една непозната страна, а на място, което съм познавала много преди да посетя. Поводът за престоя ми в Солун беше студентската мобилност по програма „Еразъм +”, която позволи на мен и други състуденти да прекараме един семестър в университета „Аристотел”. Сектор „Новогръцки език” на Пловдивския университет ни беше подготвил добре, но Солун ни показа онези скрити тънкости на езика, за които учебници и речници мълчат.

Дали заради близостта с България и все още доловимата българска следа, Солун ми стана много по-скъп от Атина, многопластов и сгушен в сърцето на Балканите. Озовах се там и следващата година, отново програма „Еразъм +”, но този път стаж в Търговската камара. Там имах възможността да общувам с много хора и всички те бяха впечатлени от факта, че малко по на север в „града на Филип” има ентусиасти, чиито студентски години са минали под знака на „Балканистиката”. Често ми казваха, че в „Университета на Македония” също се изучават балкански езици. Някои споделяха, че имат роднини в селата близо до границата, други ме изненадваха с някоя българска дума, казана по техен си начин.
Най-често, обаче, България беше споменавана в контекста на търговските отношения между двете страни. Годините на икономическата криза създадоха едно необходимо сътрудничество между съседните страни, което в Камарата се виждаше ежедневно.
Солун остави прекрасни спомени у мен – залезите, аромата на фрапе и полъха на свободата, която само морето може да навява. Вълнувам се за следващата ни среща!

Нощен Солун, изглед от Бялата кула, октомври 2016 г.

Сватба на ул. "Касандру", юни 2016 г.

Търсене