Българи разказват

Солунската история на Филип Жильов

Моята солунска история е следната: баба ми Борислава /Бора/ и дядо ми Иван Прокопанов са от село Емборе /Емборио/, Северозападна Гърция. Намира се на няколко километра от Птолемайда. Дядо ми Иван Прокопанов е учил в Солун две години в американско училище, но е нямал пари да го завърши. Не знам кога са се заселили в Солун, но майка ми е родена в Солун на 9.12.1939 г., а малкият ми вуйчо Христо е роден в Солун на 22.8.1944 г. Баба ми и дядо ми са имали четири деца: Анастас, Ангелина, майка ми Катя /Катина/ и Христо. За съжаление само леля ми Ангелина е жива, на около 87 години е. Това, което знам е от вуйчо ми Анастас, роден 1928 и от леля ми Ангелина.

 

По време на войната в Гърция е имало голям глад, защото е била окупирана от германската армия. В Солун е имало и български гарнизон. Дядо ми Иван е работил към българския гарнизон като обущар и са му давали храна, за да храни семейството си. Ще разкажа и една случка, която знам от леля си Ангелина. По време на войната в Гърция е имало и гръцка полиция, която е била на страната на немците. Но гърците не обичат българите и от това е пострадал дядо ми, който е задържан и бит в полицията. Благодарение на намесата на българската армия и на немците е бил освободен. Когато идва 1944 г. цялото семейство заминава заедно с българската армия за България и повече не се връщат. Оставили са всичко, което са имали. Гръцките полицаи са им казали, че който е работил за българите няма да остане жив. В България семейството преминава през София, Варна и накрая се заселва в едно миньорско селище до Бургас – мина Черно море, където съм се родил.

Майка ми Катя не знам по какъв начин намери свои роднини в Емборе и в Едеса (Воден) и им отиде на гости през 1980 г. Благодарение на спомените на моя вуйчо Анастас, през 2011 г. аз отидох в Емборе и Едеса и намерих роднините си. Невероятно добри хора, посрещнаха ме като истински роднини. Тези хора не са покварени от комунизма и са много естествени. Там майка ми има двама първи братовчеди, които са родени в края на 30-те години на 20-ти век. Те още говорят на техния диалект. Младите, за съжаление говорят на гръцки, но тогава включваме английския. Всяка година ходя и се виждам с тях и се чувствам много добре. Ходя и до Солун.

Търсене