Други

Описание на Солун

Из книгата на проф. Густав Вайганд "Етнография на Македония", издадена през 1924 г.

Солун: (Тесалоники, на бълг. Солун, на аром. Струна, на турски Селаник). Още от древността Солун е център на много важни пътища и място, откъдето се управлява Македония. Официалният език е гръцкият, макар че мнозинството от населението се състои от испански евреи. В пазарни дни се чува и много българска реч, тъй като в околностите живеят значителен брой българи. През Средновековието идват някои чужди особено български преселници. Славянските апостоли Кирил и Методи, самите те гърци, произхождат от Солун и говорят български "какъвто се чува на местния пазар", гласи "Солунска легенда". При това гръцкияг език естествено има преднина.

 

По-късно идват турците и изгонват със сила старото местно население. Разполагат силен гарнизон в града и докарват много колонисти от Мала Азия, така че градът придобива облика на турски град. Към края на ХV век започва силно преселение на евреи, прогонени от Испания; от младите турски управници те очаквали и получили толерантно отношение. С течение на времето еврейското население се увеличило доколкова, че станало най-многобройното в града, докато турското население, предимно занаятчийско, намаляло поради постоянните войни. На негово място дошли българи занаятчии, които се настанили в предградията, но постепенно навлезли и в самия град. Така станало възможно да се възроди отново съществувалата през Средновековието и след това напълно гърцизирана българска църковна община. А около 1830 г. се заговаря за усилията на българските занаятчии да открият църковно училище; в 1838 г. тук е създадена първата българска печатница, в 1865 г. се открива мъжко и девическо училища, а по-късно и българска гимназия, която при моето посещение в 1889 г. процъфтяваше.

Немалко са и аромънските преселници от Влахо-Ливадон, Мускополис, Влахо-Клисура, Битоля,Охрид, Крушево и др., които почти без изключение се представят за гърци и във всички случаи са мнозинството от така нареченото гръцко население, заимствало много албански и български елементи. През Балканската война населението е било около 125 000 души, от които около 70 000 шпаньоли (преди големия пожар те сигурно са били 80 000), 20 000 турци, 20 000 гърци (заедно с всички гърцизирани патриаршисти) и около 5000 българи (екзархисти), чийто брой след 1890 г., когато наброявали само около 250 семейства, значително нараства, а след 1913 г. намалява значително.

Трябва да се отбележи още, че много от шпаньолските семейства са се помохамеданчили. Това са така наречените дьонмета, които обаче нито мохамеданите, нито шпаньолите приемат като свои равни. Затова те се женят само помежду си, имат собствени джамии. Отказали са се от испанския за сметка на турския език, говорят много добре и френски, като този език се изучава усърдно в техните училища. В Солун има малък брой цигани и албанци.

Сред чужденците – германци, италианци, французи – главна роля играят германците, които имат собствени училища. Те служат главно като чиновници към железниците. В търговията не се проявяват, в тази област ги превъзхождат италианците, които се интересуват специално от южномакедонските копринени тъкани. Местните хора, особено шпаньолите, доста добре знаят италиански език, за което допринасят добрите италиански училища. И французите полагат усилия, не без успех, да разпрострапяват френски език чрез католическите училища на Ордена Свети Лазар.

През 1923 г., с преселването на гърци от Мала Азия характерът на града значително се променя в полза на гърцизма. Той вероятно наброява над 200 000 жители, по-голямата част гърци, към които спадат и прогръцки настроените аромъни и албанци. Шпаньолите, които по-рано имаха абсолютно мнозинство, вече са изпаднали в малцинство. В статистиките косвено личи колко много се е увеличил броят на жителите на Солун. Според тях през 1923 г. е имало 10 609 смъртни случаи, а тази невероятно голяма цифра се обяснява с катастрофалната бедност на гръцките бежанци от Мала Азия и Русия.

Цялата книга може да прочетете на: http://promacedonia.org/gw/gw_index.html

Прошението на българските занаятчийски дружества до проф. Вайганд може да видите на: https://www.solunbg.org/bg/solun-i-balgarite/history/politika/etnokonvencionalni-otnoshenia/262-adres-gustav-vaigard.html 

 

©2019 Институт за балканистика с Център по тракология, БАН.

Уеб агенция Кая Про, София

Търсене