Българи разказват

Моята солунска история е следната: баба ми Борислава /Бора/ и дядо ми Иван Прокопанов са от село Емборе /Емборио/, Северозападна Гърция. Намира се на няколко километра от Птолемайда. Дядо ми Иван Прокопанов е учил в Солун две години в американско училище, но е нямал пари да го завърши. Не знам кога са се заселили в Солун, но майка ми е родена в Солун на 9.12.1939 г., а малкият ми вуйчо Христо е роден в Солун на 22.8.1944 г. Баба ми и дядо ми са имали четири деца: Анастас, Ангелина, майка ми Катя /Катина/ и Христо. За съжаление само леля ми Ангелина е жива, на около 87 години е. Това, което знам е от вуйчо ми Анастас, роден 1928 и от леля ми Ангелина.

Разказва Мария Гюрова
Когато разказвам за страните, които съм посещавала, Гърция има едно по-специално място - веднага след родината. Разходките в „гръцката махала” на Поморие, касетите с гръцка музика, които звучаха от автомобилите на рибарите и безвремието на морето, за което по-късно разбрах, че е същото по Егейските брегове, във времето изградиха представата ми за Гърция.
Така през 2015 г. не отивах в една непозната страна, а на място, което съм познавала много преди да посетя. Поводът за престоя ми в Солун беше студентската мобилност по програма „Еразъм +”, която позволи на мен и други състуденти да прекараме един семестър в университета „Аристотел”. Сектор „Новогръцки език” на Пловдивския университет ни беше подготвил добре, но Солун ни показа онези скрити тънкости на езика, за които учебници и речници мълчат.

Страница 3 от 3

©2021 Институт за балканистика с Център по тракология, БАН.

Уеб агенция Кая Про, София

Търсене